Началото на книга Изход е изпълнено с редица събития, кое от кое по-грандиозни. Минахме през робството, десетте наказания, чудото с разтварянето на морето, битката с Амалек и стигаме до гранде финале на тази серия от параши – параша Итро, в която можем да проследим две големи събития за еврейския народ – създаването на организация и система в ръководенето на общността от Моше по съвет на тъста му Итро и получаването на Тората на планината Синай. Цялото събитие е изпълнено с тържественост, но в един момент еврейският народ се обръща към Моше и му заявява: Моля те, ти да говориш с Б-г и да предаваш думите му, защото ние сме прекалено уплашени от това, което се случва около нас. Цялата тържественост на Планината, разтърсвана от гръмотевици и светкавици се оказва прекалено сложна и тежка за обикновените хора и те пожелават от Моше той да бъде този, който се сблъсква с Б-жественото и че те са готови да му дадат своето доверие той да ги представлява, като обещават: Всичко, което кажеш, ще слушаме и изпълняваме.

Което ме накара да се замисля. Испанският равин Исаак бен Мозес Арана, живял преди и по време на Изгонването от Испания в своята книга Акейдат Ицхак говори за този феномен. И обяснява, че oсвен от страх, другата причина, поради която хората искат Моше да ги представлява е, за да могат да се занимават с техните си обикновени дела. Даването на Тората е велико събитие и е чудесно всички да участват, но хората не могат да си представят всеки ден, непрекъснато те да преживяват подобно нещо. И избират някой, който да ги представлява. Някой на който да имат доверие. Тези думи – ще те слушаме и ще изпълняваме са изключителни. От една страна те са абсолютното доверие, което един лидер може да получи – те са заявлението и признанието, че той има способностите, качествата и уменията, които са нужни за да се продължи напред. От друга страна те имат и огромна отговорност за получаващия ги Моше и за всеки един лидер впоследствие. Той трябва да запази това доверие, да го оправдае – да знае, че макар хората да слушат и да изпълняват, те са били заедно с него пред Планината и не по-малко от него заслужават да бъдат на лидерското място. Когато Кнесетът преди 70 години е създаван, едно от предложенията за мото (както българското Съединението прави силата) е било именно този пасаж от параша Итро. За да напомня за доверието, което лидерите са получили и отговорността, която имат… И това е пожеланието ми към всички нас – без значение дали сме лидери в семейството ни, общността ни, обществото ни – да помним винаги доверието, което сме получили и отговорността, която носим, дадена ми в онзи съдбовен момент при планината Синай. Шабат Шалом.