Тази седмица парашата е изключително живописна. Не бих могъл да кажа, че е особено приятна, но със сигурност четейки през редовете на първите седем наказания, които се описват в параша Вайера, можем да си представим образите – и на водата, станала кръв, и на жабите, излезли от водата и изпълнили страната. От образователна гледна точка, разказвайки историята на Изхода от Египет, именно наказанията са онези интерактивни неща, които лесно показваме на децата.

Но въпросът, който стои пред мен както при почти всяка параша тази година е защо тя завършва там, където завършва? Защо седем от десет наказания са ни разказани тази седмица, а другите 3 ще останат за следващата? За да разберем по-добре трябва да видим по-добре седмото наказание – последното за тази седмица – огнена градушка. Историята ни разказва, че Мойсей отива при Фараона и го предупреждава за поредното наказание, че над земята на Египет ще се разрази тежка буря и градушката ще унищожи всички посеви, добитък и хора, които са навън. И Тората ни казва, че част от слугите на Фараона послушали Мойсей и се скрили заедно със слугите и добитъка си и били защитени, докато други не послушали и макар те самите да са се прибрали, оставили слугите и добитъка си навън и те били поразени. И според един мидраш – единственият, който оставил слугите си навън – бил Фараонът, а той стоял на топло, сухо и приятно и дори като започнала бурята, не обърнал внимание какво се случва навън. Според мен именно заради тази история парашата спира до тук, за да обърнем внимание на този детайл. На това как човек би решил да мисли само за себе си и да остави другите да страдат. Седя, чета този пасаж и гледам през прозореца студената зимна вечер и се чудя колко ли често и аз постъпвам като Фараона? И седя на топло, сухо и прекрасно и гледам бурята навън без да правя нищо за тези, които биха могли да страдат в момента. Може би точно това е и призивът на парашата – за втора поредна седмица да ни каже – не бъди като Фараона. Вземи мерки преди бурята и помогни на другите, така че всички да преживеем бурята на топло. Това е и моето пожелание към нас тази седмица – така да си помагаме и да сме единни, че всяка буря да я гледаме от безопасно разстояние и заедно. Шабат шалом!