В тази параша продължаваме със законите за изграждане на подвижния Храм – Мишкан, като тук по-скоро се отбелязва какво ще се случва в него и какви ще са службите. И в самия край на парашата Мойсей получава и обяснението защо трябва да се изгради самия Мишкан – за да може Б-г да живее сред еврейския народ и това е и обяснението на целия Изход от Египет.

Мишканът наистина служи за дом на Б-жественото присъствие сред евреите в Пустинята – нещо, без прецедентно в историята им – те да имат шанс непрекъснато да са в контакт с Б-г. Но основният въпрос, който тормози коментаторите на тази параша е защо Б-г дава като причина за Изхода от Египет, именно това – животът в пустинята в Мишкана. Защо не дава за причина – животът в земята на Израел или свободата?

Френският равин Хезекия бен Маноах – Хизкуни обяснява, че не свободата или земята са целта на Изхода от робството, а идеята за това, че можеш да живееш по-добър живот, символизиран от присъствието на Б-г около теб. Докато евреите са роби те нямат възможност да изпълняват много неща, нямат възможност да следват своите ценности, като според Хизкуни в много случаи именно робството е извинение за това – извинение да не помагаш на другия, да не се грижиш за възрастните или изпадналите в нужда, да не се бориш за по-добър свят. Ако целта на свободата беше просто свободен живот, то хората може би щяха да продължат по същия начин и да намерят нови оправдания и обяснения на поведението си. Но целта затова е промяната към по-добър и ценностен живот, символизиран от Б-жието присъствие.

Това е и моето пожелание към нас – макар и свободни и ние имаме нашите оправдания и обяснения защо понякога не следваме ценностите и идеалите си – но сега в този Шабат, вдъхновен от тази параша искам да ни пожелая да забравим за малко за тях и да усетим от този прекрасен момент в пустинята, в който сме усещали истинския смисъл на свободата – свободата да следваме нашите ценности. Шабат Шалом.