Тази седмица по-голямата част от парашата са законите за построяване на Мишкана – временния подвижен Храм, който в пълни подробности ще бъде описан като размери и начин на построяване та чак и до съдовете, които трябва да се използват в него.

И докато четем този план за строеж е много лесно да пропуснем някои важни детайли. И именно такъв малък детайл се крие в края на парашата, в който Б-г казва на Моше, че трябва по име да определи отговорник за всеки един проект – за неговото проектиране, изработване и пренасяне докато лагерът на евреите се мести. Тази огромна структура трябва да може да се събере, разглоби и пренесе и всеки трябва да има своята роля в този процес. На пръв поглед нормална е тази покана от Б-г към Моше да определи отговорници, но както испанският коментатор РАМБАН ще отбележи тук има една особеност. В предишни инструкции за разделение на работата Б-г казва на Моше просто да направи отговорници на определени позциии. Тук обаче той му казва да наименува хора.

Това, което РАМБАН разбира от тази заповед е, че Моше трябва лично да отиде и да определи: Еди кой си, син на Еди Кой си – ти трбява да поемеш точно тези чаши. Еди кой си, син на еди кой си – ти ще поемеш тези завеси. Според РАМБАН причината е в изключителната важност на задачата, която е поставена – не може просто да се определят позиции и отговорници и ако те не се справят със задачата – да се подменят с други. Трябва да има лично отношение и участие.

Което е и един от уроците на тази параша. Усещането, че има идеи, цели и каузи, за които не просто участваме, за които не ни трябва длъжностна характеристика или да изпълним определени задачи в определено време – това са задачи, които изискват нашето отдаване – да дадем нещо от себе си. Нашата традиция изключително много вярва в доброволстването – и може би именно тук виждаме първите доброволци – тези, които са помолени от Моше да свършат нещо и са готови да дадат името си и всичките си усилия в името на тази кауза. Четейки тези редове ми се иска да съм имал и аз шансът да съм част от този проект, но после осъзнавам, че има редица неща в света около мен, за които си струва да дам своето име и сърце. И ни пожелавам повечето неща, с които се занимаваме да са такива. Шабат Шалом.