Във втората параша за годианта Ноах се разглеждат две големи истории – историята на потопа и Ной и историята за кулата на Бавел и размесването на езиците. Ние обаче ще се насочим към края на парашата, търсейки уроците и поуките и защо именно там равините са решили да приключи историята ни за тази седмица.

Тази седмица парашата завършва с началото на историята на Авраам и казва следното: „Сарай не можеше да има деца. И Терах взе своя син Аврам, своя внук Лот, сина на Харам и своята снаха Сарай, жената на своя син Аврам и те се отправиха от Ур, град на халдейците към земята на Ханаан, но стигнаха само до Харан. И Терах живя 205 години и Терах почина в Харан“.

Именно тук започва пътят на Авраам към Обетованата земя, но тази първа крачка не става с благословията на Б-г и обещанието му за потомство – за всичко това трябва да мине време (в нашия случай – една седмица – до следващата параша). Тук инициаторът на пътуването е Терах, бащата на Авраам. Без видима причина. Но не и според известния марокански равин Хаим Ибн Атар – Ор Ахаим, който казва, че няма как тези изречения да не са свързани – невъзможността на Сара да има деца и пътуването към Харан. И цитира популярно народно поверие, което дори намираме и в Талмуда което казва, че често когато хората не са успявали да постигнат нещо и са нямали късмет, просто трябва да сменят мястото и всичко ще се оправи. Това се опитва да направи и Терах – той вижда, че синът му и снахата му не могат да имат деца и смята, че ако просто се преместят, сменят климата, живеят на друго място, всичко ще се оправи. Но нищо не се случва и Терах дори не успява да доживее да види своя внук от Аврам и Сарай. Според Ор Ахаим това не е случайно. Аврам и Сарай ще имат деца чак когато се променят, когато се откажат от начина на живот, който са водили в дома на Терах, когато преодолеят и личните си недостатъци, когато се превърнат в Авраам и Сара.

Тази история ни кара да се замислим как често ние самите решаваме, че когато нещо не ни се получава, нямаме късмет и успех, да търсим проблемите във външни фактори – да се опитваме като Терах просто да сменим климата и всичко да се оправи. Това, което Аврам и Сарай правят е и урокът за нас – да потърсим какво можем да променим в нас самите, как да подобрим себе си и така да стигнем до успеха, който търсим.

Това е и моето пожелание за нас този Шабат – да успяваме да подобряваме себе си за да можем да постигнем това, което сме замислили.

Шабат Шалом.