Параша Мишпатим е първата в Тората, която повече се занимава с даване на закони на еврейския народ, отколкото с разказване на историята ни и това ще се наложи като мотив в много от следващите седмици. Тук еврейският народ и Моше получават от Б-г първата серия от закони, свързани със съдебната система, морални принципи като забраната за говорене на клевети за другите хора и насоки за завладяване на земята на Израел. В края на парашата обаче облакът, който се е спуснал над планината Синай се спуска още по-надолу и Моше влиза в него, издигайки се до върха на планината и оставайки там в следващите 40 дни и 40 нощи, подготвяйки каменните плочи на завета.

Това, което притеснява коментаторите през вековете е реакцията на хората. Как така изведнъж докато Б-г дава на всички закони и Моше ги повтаря на хората, изведнъж облакът се спуска, взима Моше и той изчезва? Защо никой не се опитва да види какво се случва, да последва Моше или изобщо да реагира. Парашата просто завършва тук и следващата седмица ще започне с нова порция закони. Френският средновековен коментатор Хезекия бен Маноах, известен с прозвището Хизкуни казва, че всъщност тези думи са именно казани през погледа на хората. И че Моше докато се намира в облака, получава серия от закони за това как ще изглежда животът на хората в Обетованата земя. И според Хизкуни облакът съществува само за хората – те до такава степен не могат да си представят новия живот (както ще видим и от историите нататък в Тората), че тяхното съзнание е замъглено и не могат да си представят. Те си създават облака пред очите, защото не искат да видят това, което Моше разбира и научава.

Което според мен е актуално дори и днес. Колко пъти сме си казвали, че няма да се вслушаме в някоя смела и нова идея, да пробваме нещо ново и сами сме си поставяли бариери, които да ни ограничат. В случая на еврейския народ в пустинята това в крайна сметка, ще ги доведе до безкрайно обикаляне в следващите 40 години. В нашия случай облаците, които си създаваме пред нас често водят до пропускане на добри възможности за нашето и всеобщото развитие. И макар навън времето да продължава да е облачно в тези дни, нека ние се опитаме да разкъсаме малко тези облаци и да пуснем светлината на идеите през тях. Шабат Шалом.