Тази седмица парашата ни разказва за пътуванията, странстванията и приключенията на Авраам в различни земи, докато най-накрая не се установява в земята на Ханаан със своето семейство. И като финал на тези пътувания в края на парашата в буквално последните изречения научаваме как Авраам на 99 години, заедно със сина си Ишмаел – на 13 години и всички други мъже, живеещи в неговия дом приемат завета на Б-г, като извършват първата Брит мила – обрязване. И мидрашите задават интересен въпрос: Защо на 99 години Авраам се обрязва? Защо не го прави на 45, когато за първи път се среща с Б-г, защо не го прави на 70, когато влиза в земята на Израел или на 86, когато се ражда Ишмаел? И мидрашът казва, че именно това се има предвид под известната мъдрост от Кохелет – „За всичко има време под слънцето“ – че не всичко трябва и може да се случи веднага и незабавно. За определени неща трябва да мине време, да се подготвим и тогава да ни се случат. Именно на база на тази история, равинът от Талмуда Рейш Лакиш решава, че трябва да посади канелено дърво, защото то изисква всекидневна грижа и не знаеш всеки следващ ден какво ново ще трябва да добавиш като грижа за дървото. То му напомняло, че всеки човек трябва да се развива всеки следващ ден.

И това е и нашата поука от парашата тази седмица. Понякога много искаме някои неща да ни се случат наведнъж. Мигновена промяна – да се събудим и да е различно. Но не става и това ни разочарова. Вместо това трябва да променяме по малко и да развиваме по малко всеки следващ ден. На Авраам му трябват почти 50 години да промени живота си и да стигне до момента, в който е готов за финала на своята промяна. На нас съм убеден, че ни трябва много по малко. Започвайки от днес. От този Шабат, продължавайки следващия и така стигайки до това, което искаме да постигнем.

С което искам да ни пожелая да променим нещо в нас още днес. Шабат Шалом.