Ако има параша, която е изпълнена с множество обрати и интересни моменти, това със сигурност е Бешалах. В нея първо евреите се скитат в пустошта и стигат до Морето, когато биват настигнати от колесниците на Фараона, след което става чудото с разтварянето на водата и евреите финално са избавени от робството и Египет. След което от радост те запяват песен и започват да танцуват, но радостта им не продължава дълго, защото са нападнати от Амалек – едно племе, което вижда изтощените бегълци и решава да се възползва от тях. Бързо, предвождани от Йошуа Бен Нун евреите се организират за да отблъснат нападението и тук стигаме до края на парашата и самата битка. В която Моше също има много важна роля. Моше застава на една висока скала над битката и вдига своите ръце. Когато ръцете му са вдигнати, войската на Йошуа надделява над Амалек, но когато Моше сваля ръцете си, Амалек взима надмощие. Битката се проточва и Моше остава с вдигнати ръце на скалата, докато (както казах, в тази параша имаме множество обрати), той не се измаря. Все пак Моше вече е над 80 годишен човек. Измаряйки се, той сяда на един стол и постепенно ръцете му се отпускат. И тук следва нов обрат и се появяват Аарон (неговият брат) и Хур, които взимат ръцете на уморения Моше и ги издигат обратно, поддържайки ги – така че Моше да може да се отпусне на тях. Някак си много ми харесва този образ – на уморения Моше, преживял цяла година наказания, борба с Фараона, чудото с морето и сега и тази битка, без да може да си почине и в края на физическите си сили. И в същото време неговите помощници и приятели виждайки тежестта на отговорността, се намесват и поемат малко от тази тежест, за да дадат глътка въздух и спокойствие на своя водач. Много ми харесва този образ и се замислям колко често и ние може би имаме нужда от нашите Аарон и Хур. Без значение дали у дома, на работа или в доброволните позиции, които заемаме. Понякога просто искаме да седнем на камъка и свалим ръцете си и ако може някой друг да ги поддържи. Само за минутка, само за да поемем въздух. Но много често Аарон и Хур не се виждат отникъде и ние просто трябва да продължим изморени, изтощени с вдигнати ръце… А може би именно от нас пък се очаква в друга ситуация да бъдем тези двамата – да бъдем Аарон и Хур и това именно искам да ни призова тази седмица. Да се огледаме добре. В дома, в работата, в училишето, навън, навсякъде. И да видим къде са тези Моше-та, които имат нужда да подържим ръцете им за малко вдигнати. И да сме там за тях. И ако всеки един от нас бъде Аарон за някой Моше, съм сигурен, че в случаите, когато ние трябва да сме Моше, ще се намери и Аарон и Хур, които да ни подкрепят. Шабат Шалом.