В една от последните параши от Тората, Ницавим, Моше продължава със своя завет към израелтяните преди те да навлезат в Обетованата земя. Той им казва: И ще призова за свидетели небето и земята срещу вас днес: Поставям пред вас живот и смърт, благословия и проклятие. Изберете живота – така че вие и вашите наследници да живеят…

Обсъждайки този текст от парашата средновековния испански коментатор Рабейну Бахия обяснява причината Моше да привиква небето и земята за свидетели. Базирайки се на античен мидраш той обяснява, че всъщност небето и земята са избрани, защото от тях знаем какво да очакваме и добавя: Когато садим пшеница в земята, не пониква ечемик – земята никога не те излъгва, в това, което да очакваш от нея. А когато погледнем към небето – знаем какво ще видим – няма изведнъж слънцето да смени посоката си, а звездите да се разместят“.

Рабейну Бахия е прав – наистина природата, макар и понякога непредсказуема, не може да ни излъже. Но защо е този урок, защо са ни нужни като свидетели? Защо Моше ги привиква на помощ в опит да обясни на израелтяните колко важно е да следват своите повели?

Отговорът е в идеята за свидетелстването. И в това, което правим пред другите хора и пред самите нас. Често за някои неща сме склонни да ги изпълняваме публично, да се държим по определен начин навън, в обществото, да не се изложим пред останалите, докато вкъщи – докато не ни гледат, да бъдем различни.

Тази повеля на Моше ни казва нещо различно. Не можем да бъдем добри, смислени и разумни, само когато ни гледат, а съвсем различни, когато сме сами. Не можем да почистваме и да се грижим за средата там, където ще ни видят, но ако никой не гледа да си изхвърлим боклука. Не може по един начин да се държим към близките ни хора пред очите на света и по друг у дома. Защото както казва Моше на израелтяните, дори когато няма човешки свидетели, това не значи, че нещата, които вършим не правилно и не разумно ще останат скрити. И както земята не може да смени и излъже реколтата, така и ние няма да успеем всичко винаги да скрием, потулим и излъжем. И затова по-добре да не го правим.

И сега в навечерието на Новата година и на десетте дни на разкаяние, искам да ни призова да се замислим за онези моменти – когато сме постъпвали не така както бихме искали, не така както бихме постъпили, докато ни гледат и да си обещаем сами на себе си – че през следващата година ще бъдем малко по-добри именно в това.

Шана това ве Шабат Шалом.