Юлина Дадова

*Статия от списание La Estreya. За повече информация и покупка моля кликнете тук.

          В навечерието на двадесетото столетие едно събитие разтърсва умовете на хиляди евреи в цяла Европа. Евреинът офицер от френската армия Алфред Драйфус е несправедливо обвинен в държавна измяна и съден. Аферата Драйфус напомня на европейските евреи, че трудно извоюваният им статут на свободни граждани е измамно несигурен. Тези тревоги отекват и сред българските евреи, като засилват страховете им от изстъпления на „местни недоброжелатели“¹. Опасенията извеждат на преден план въпроса за необходимостта от спешно намиране на подходящ кандидат за овакантената по това време длъжност на главен равин на българските евреи. Този въпрос се превръща в основна грижа на лидерите от общността, които настоявали главният равин да е представител от Централна или Западна Европа. Те вярвали, че евреин, дошъл оттам, ще знае как да защитава своите сънародници пред властите и влиятелните кръгове в страната.

          По същото време председателят на Софийската еврейска община – Нисим Фархи – изпраща препоръчано писмо, написано на иврит, до лидерите на различни общности в Европа, в което ги моли да намерят за българските евреи достоен равин, който да отвори очите им и да освети сърцата им по въпросите на юдаизма, а също да бъде техен говорител пред обществеността, за да ги издигне в очите й². Изборът е направен: това е 30-годишният равин на Дяково (Хърватия) Маркус (Мордехай) Еренпрайс. Освен равин, той е писател, публицист, доктор по философия и журналист, човек, който твори на няколко езика, активист за правата на малцинствата… Всичко това е неделима част от биографията на бившия главен равин на България, а по-късно и на Стокхолм.

          Роден е на 25 юни 1869 г. в град Лемберг (днешен Лвов, Украйна). Младият Мордехай свиква от малък да слуша около себе си разговори на различни езици и израства в семейство, в което книгите са издигнати в култ. По-късно интересите му го отвеждат в Берлин и там завършва философия и хуманитарни науки във Friedrich–Wilhelms–Universität и равински семинар в модерния за времето си Hochschule für die Wissenschaft des Judentums (Висше училище за еврейски науки). В рамките на академичните си занимания той влиза в тесни контакти с изтъкнати учени като Георг Зимел, Теодор Момзен, Хайнрих Готард фон Трайшке, Херман Коен, Мориц Лазаръс, Хаим Щайндал и др.

          В Берлин Еренпрайс публикува поредица от статии в различни периодични издания на иврит, идиш и немски език.

          Като студент за първи път се среща с бъдещите водачи на ционизма Лео Моцкин³ и Хаим Вайцман⁴. Особено плодотворно в този период се оказва сътрудничеството му с Ашер Гинзберг⁵. Двамата обсъждали издаването на „модерно литературно хебраистично списание”, по-късно осъществено под името Ha–Shiloach. Новите виждания за еврейската култура и литература стимулират контактите му с литературни критици, мислители и автори, привлечени в еврейските литературни среди.

          На 11 март 1895 г. в баварския град Ерланген Маркус Еренпрайс защитава докторска степен на тема върху Кабалата, озаглавена Die Entwickеlung der Emanationslehre in der Kabbala des XIII Jahrhundert към Friedrich–Alexander–Universität (Развитие на учението за еманацията в кабалата през XIII в.). През лятото на 1896 г. той напуска Германия, за да заеме първата си длъжност като равин в малкия град Дяково, Хърватия и временно да изпълнява същата длъжност в близкия град Озиек, административен център на Словения.

          Вижданията си за модерната хебраистична култура Еренпрайс публикува в Херцеловия Die Welt, както и в изданието на Ахад Ха`ам Ha-Shiloach – по това време официален глас на движението за национално и духовно възраждане на еврейския народ.

          На 29-31 август 1897 г. се провежда Първият ционистки конгрес в Базел, Швейцария. Еренпрайс помага на Херцел при подготовката на конгреса. Представя идеите на културния ционизъм, говорейки пред делегатите на този форум за еврейския език и литература. По това време обаче идеята за политическото изграждане на национална еврейска държава в Палестина взема превес над програмата за възраждане на еврейския език и литература. Независимо от това, на следващите конгреси Еренпрайс продължава да говори за значението на хебраистичната култура, споделяйки идеите си с Мартин Бубер⁶, Нахум Соколов⁷, Лео Моцкин и Хаим Вайцман.

          През 1900 г. Маркус Еренпрайс заема поста главен равин на България. Сблъсъкът с една ориенталска култура се оказва сериозно предизвикателство пред начетения и свикнал с порядките на Запада равин⁸. В България Еренпрайс влиза в тесен контакт с ортодоксалната практика на сефарадските евреи, с тяхната традиция и култура и така открива духа и богатството на Изтока. Като човек свикнал да общува с писмената култура, бързо разбира, че контактът му с този нов и непознат за него свят минава през езика. Скоро след пристигането си се заема да изучава едновременно шпаньолски, български и френски език. След около година изнася първата си проповед на юдеоиспански, а от 1901 г. участва в списването на бюлетина Ел Еко Джудаико („Еврйско ехо”), който впоследствие започва да се издава като официален орган на Главното равинство на България и на еврейските общини. През 1906 г. главният равин се включва в издаването на седмичника Ла Луз („Ла Луз”), както и в списването на неговата литературна притурка Релиус („Лъчи”), излизаща от 1909 г.⁹

          В мемоарите си д-р Еренпрайс споменава, че една от основните му задачи след пристигането в България била да установи власт и ред в „в хаоса”, царящ в еврейските общини¹⁰. Ставало въпрос за легитимиране на устава на общините от 1900 г., който трябвало да бъде одобрен от правителството. По своя замисъл този устав давал приоритет на Консисторията при управлението на общините – решение, зад което заставали ционистите, опитващи се да наложат светското начало и определянето на евреите по етно-национален принцип. В интерес на държавата било поддържането на статукво на малцинствените общности като верски и затова българското правителство предпочитало да подкрепя институцията на главния равин като орган, стоящ над Консисторията. Тази ситуация се превръща в крайъгълен камък на цялото управление на д-р Маркус Ерейнпрайс. Първоначалните очаквания на българските ционисти, че избират религиозен лидер, поддържащ Херцеловите възгледи за политическия ционизъм, не се оправдават. Техният избраник се оказва по-близо до идеите на Ахад Ха`ам и Мартин Бубер за духовно възраждане на еврейския народ посредством хебраистичната култура.

          Благодарение на своята ерудиция младият равин успява да извоюва авторитет в българските интелектуални и дворцови среди. Често е желан гост и събеседник на цар Фердинанд. Двамата прекарват дълги часове в разговори за култура, политика, история…

          В България д-р Еренпрайс установява контакти с членовете на литературния кръг „Мисъл” и особено с Пенчо Славейков и Мара Белчева. А на страниците на месечното литературно списание „Мисъл” намират място някои от преводите на Еренпрайс на еврейски съвременни къси разкази, като тези на Шалом Алейхем.

          Като главен равин на България, Еренпрайс се стреми да модернизира местната еврейска образователна система. По неговите думи желанието му било да изгради образователна система, която да развива положително отношение към общата и в частност към еврейската култура в унисон с нуждите в страната, като изучаваните езици трябвало да бъдат иврит и български. Това изисквало подготовката на квалифицирани учители и за тази цел той организира за тях летни курсове по иврит¹¹.

          Като представител на еврейската общност в България равин Еренпрайс вижда своя ангажимент в издигане авторитета на българските евреи пред външния свят. Тази идея намира завършен израз в строежа на Централната софийска синагога. В спомените си д-р Еренпрайс споделя, че освещаването на новата синагога на 9 септември 1909 г. в присъствието на царското семейство, висши държавни служители и Светия Синод, трябвало да послужи като знак за гражданска съпричастност, първа по рода си открита среща между евреите и българите в този свещен дом в момента на неговото празнично освещаване¹². Въпреки първоначалната съпротива, главно от страна на ционистите, по повод построяването на подобна скъпо струваща постройка (разходите за нея достигат 438 хиляди златни лева)¹³, намерението в крайна сметка се увенчава с успех и новата синагога, издигната в самото сърце на столицата, се превръща в духовен център на българското еврейство.

          По време на Балканските войни (1912-1913 г.) броят на евреите под юрисдикцията на главния равин на България нараства значително, което е в резултат на присъединените територии на Западна Тракия и Пиринска Македония. Бедственото положение на евреите в тези земи подтиква д-р Еренпрайс да инициира европейска акция за събиране на средства, която прераства в Международна еврейска комисия за подпомагане страдащите евреи от Македония и Тракия Union des Association Israelites pour les Juifs souffrants de la Guerre en Trace et Macedoine (Съюз на еврейските дружества за подпомагане на страдащите евреи от Македония и Тракия). По време на Междусъюзническата война през 1913 г. цар Фердинанд възлага на Маркус Еренпрайс дипломатическа мисия, която трябва да осигури подкрепата на европейските сили по въпроса за правата на балканските малцинства като условие за ратифициране на Букурещкия мирен договор.

          През месец септември 1914 г. Маркус Ерейпрайс напуска поста главен равин на България и заема длъжността главен равин на Стокхолмската реформистка общност.

          Независимо от противоречията, с които се сблъсква по време на четиринадесетгодишния си мандат като представител на българската еврейска общност, контактът му с Балканите остава у него трайна следа. Дори след заминаването си д-р Еренпрайс запазва връзката с България. През 1915 г. се осъществява подетата от него инициатива за построяване на сиропиталище „Царица Елеонора“ за деца сираци на загиналите във войните български евреи. От Стокхолм той организира кампания по набиране на средства, като успява да събере и изпрати за нуждите на сиропиталището 23 500 крони.¹⁴ В това начинание среща твърдата подкрепа на известния общественик Аврам Давичон Леви.

          По време на Втората световна война бившият главен равин на България се обявява в защита на българските евреи. Поддържа кореспонденция с митрополит Стефан, към когото се обръща с апел за помощ и подкрепа¹⁵. След войната (зимата на 1946 г.) от името на еврейската общност в Стокхолм изпраща хуманитарна пратка за еврейските деца в България¹⁶.

          Заставайки начело на една силно асимилирана общност, каквато е била еврейската общност в Стокхолм, Маркус Еренпрайс се стреми да възроди националния дух на нейните членове, като ги запознава по-отблизо с изворите на еврейската традиция. Едновременно с това той се стреми да установи диалог между еврейската и европейската култура. Това до голяма степен определя и насоката на неговите занимания. По време на своя проповед за Йом Кипур през 1917 г. Еренпрайс подчертава необходимостта от еврейска литература на шведски език, която да запълни липсата на познания за еврейската култура както сред асимилираната местна общност, така и сред неевреите. Скоро след пристигането си той научава шведски и започва да пише и публикува отделни статии и студии, занимаващи се както със съвременната еврейска мисъл, така и посветени на диалога между религиите. През 1926 г. излиза и първата му монография на шведски – Духът на Изтока, в която споделя за впечатления от пътуването си до Гърция. Със следващите близо двадесетина заглавия д-р Еренпрайс се утвърждава като шведски писател. От 1928 г. той започва издаването на месечното списание за еврейска култура Judisk Tidskrift („Еврейско време”). В същото време се ангажира с публични речи и лекции, които изнася из цяла Швеция пред еврейска и нееврейска публика. Неговите послания целят да представят универсалните ценности на юдаизма като неделима част от европейската културна история и традиция, изграждайки по този начин мост между евреите и останалия свят.

          По време на нацизма в редица свои статии Еренпрайс насочва общественото внимание към тежкото положение, в което се намират евреите в Европа. Той използва своя авторитет, за да убеди правителството и църквата да упражнят влиянието си за спасяване на повече евреи. Той също така се опитва чрез конкретни действия, включващи най-често хуманитарна помощ, да облекчи тяхното положение.

          През 1948 г. Еренпрайс се оттегля от равинския пост поради здравословни проблеми. Умира на 27 февруари 1951 г. в дома си в Залтсхобаден, близо до Стокхолм.

          В своята книга¹⁷ Ст. Фрутман отбелязва, че Маркус Еренпрайс се е чувствал най-комфортно на границата между две противоположности в опита си да ги примири и хвърли мостмежду тях. Така житейският му път остава разпънат между традицията и модерността, между конкретната отговорност на обществения водач и стремежа към интелектуална дистанция и поглед към универсалните измерения на юдаизма, между рационализма на Запада и духовната вглъбеност на Изтока. Подобна житейска характеристика безспорно поражда напрежение и често пъти предизвиква отчужденост и неразбиране. От друга страна обаче човекът на границата носи в себе си потенциала на диалога и затова днес, когато отбелязваме 140-годишния юбилей на равина хуманист, този опит звучи все така актуално.

Архивни материали

Стокхолм

SA/RA/730128/07/01

Riksarkivet. Judiska (Mosaiska) församlingen i Stockholm

Öberrabin Marcus Ehrenpries Arkiv

F1:1; F1:3; E1:29;

До Централното еврейско настоятелство

Полковник Таджер

София

С най-голяма радост научих днес новината за отменяване на противоеврейските закони и бързам да изкажа на българското еврейство моите най-топли благопожелания. Макар и далеч от вас, сърцето ми не е престанало да тупти заедно с вашите. Бях с вас през трагичните години на вашето унижение и съм с вас в деня на вашето освобождение. Призовавам Божията благословия за ваше щастие е за и за бъднините на България. Разчитайте на моите бащински към вас чувства. Главен равин: Ерепрайс

До Негово Превъзходителство министър-председателя г. Багрянов

София

Като бивш главен равин на България бързам да изкажа на българското правителство моите топли благодарности и поздравления по случай отменяването на противоеврейските закони. Тази справедлива мярка ще предизвика навсякъде искрено задоволство, особено между приятелите на българския народ, между които имам право да се числя […]

RABBI DR MARKUS ERENPRICE BETWEEN EAST AND WEST

     Yulina Dadova

     At the turn of the twentieth century, when Europe was shaken by the Dreyfus affair, Bulgarian Jews set out to Europe in search of a “worthy rabbi who can open their eyes and illuminate their hearts on Judaic matters”. Their choice fell on Mordehai (Markus) Erenprice, a 30-year old Ukraine-born Jew. He had graduated a German university in philosophy and humanities, and also a Higher School of Jewish Studies. In 1900 Dr Erenprice took the post of Chief Rabbi of Bulgaria. He mastered Judeo–Spanish and after a year read his first sermon in that language. His main objective in Bulgaria was to legitimize the statutes of the Jewish communities. In this way, after receiving governmental approval, the state could sustain the status quo of the minorities as religious communities and define the Jews on ethno-national basis. In 1914 Dr Erenprice left Bulgaria to take up his duties as Chief Rabbi of the Stockholm community.