Владимир Пауновски

*Статия от списание La Estreya. За повече информация и покупка моля кликнете тук.

          След Освобождението се заселват в София много чужденци, които с работата си в различни сфери подпомагат развитието на младата държава и са фактор в прекия внос на прогресивния чуждестранен опит. Еврейската общност не остава незасегната от този процес и лидерите на общността съдействат за привличането за обществена полза на образовани сънародници с чуждо поданство. За организирането на общността и развитието й особено значение се отдава на фигурата, заемаща поста главен равин на България. Както за страната се търси княз и за него тръгват из Европа официални делегации, така и евреите у нас често изпращат свои представители, за да намерят в чужбина подходящия равин – из средите на добре образованите либерални ашкеназим. След местните равини Габриел Авраам Алмозлино и временно изпълняващите в различно време Персиядо Бакиш и Моше (Мошоначи) Таджер, постът заемат чужденците д-р Симон Данкович и д-р Мордехай Грюнвалд. След тях за главен равин на България от 1900 до 1914 г. е избран Мордехай (Маркус) Еренпрайс (1869–1951). Именно той е сред главните инициатори за построяването на Централната софийска синагога и главен фактор за модерното организиране на общността. Той бързо се приобщава на местна почва и за прекия си контакт с евреите в страната овладява добре шпаньол и български език. Като доказателство за отличния му писмен и говорим литературен български език ще дам скромното му авторско посвещение за Народната библиотека в София, което открих върху дарения от него лично екземпляр, на издадената през 1895 г. студия във Франкфурт на Майн – негов докторат, защитен на 11 март същата година в протестантския университет Фридрих-Александър в Ерланген (Бавария) на тема „Развитие на учението за еманацията в Кабалата през XIII век”¹ Дарителският двуреден надпис гласи „За Народната библиотека София, февруари 1906 от автора”.

          Построяването на синагогата преминава през различни трудности от разнообразно естество. Решението за строежа се взима от новоизбрания през 1904 г. общински съвет с председател Езра Соломон Таджер и подпредседател Аврам Давичон Леви. Веднага започва силна обществена съпротива от разни среди на ционисти, социалисти и нотабили. Едните защото ще се изразходват пари за луксозна сграда в страна, в която няма да се живее. Другите, защото бедното население ще се натовари с нови данъци, вместо да се подпомогне с общите финансови средства. А третите, заради съществуващия проблем за построяване на нови еврейски училища и по-специално еврейска гимназия, както и от опасения, че поради местоположението на зданието еврейството излишно ще се набива в очите на антисемитите. Има публични диспути и прокламации, протести и митинги. Мнозина остават недоволни и след построяването на забележителния молитвен дом. Красноречиво е заглавието на статията „Нова синагога – нови данъци” в издавания в София вестник „Еврейски работник” – органа на Еврейското работническо гимнастическо дружество „Борец”, което е еврейска секция при Българската социалдемократическа партия – широки социалисти². Все пак сградата, проектирана от австрийския архитект Фридрих Грюнангер, който не е в страната при откриването й, е построена в краткия период от четири години – между 13 ноември 1905 г., когато е поставен основният камък, и 9 септември 1909 г., когато новата синагога е тържествено осветена.

          Темата за освещаването на Централната синагога в София е разгледана подробно в книгата на ладино на един от първите изследователи на историята на българското еврейство какъвто е Аврам Моше Таджер³. Съчинението на автора е ползвано по този въпрос частично и от бившия дългогодишен председател на Централния израилтянски духовен съвет Йосиф Аврамов Леви в статията му за Софийската централна синагога, публикувана в „Годишник”⁴. По разглежданата тема А. М. Таджер цитира изцяло една дълга публикация, без да споменава откъде е, в която пише следното за значението на акта по освещаването: Денят 9 септември 1909 г. ще остане една паметна дата в историята на българското еврейство. В този ден, в който беше осветена новата Централна синагога в София, не само столичните евреи отпразнуваха един местен празник, но в същото време в този ден бе издигнат и престижът на цялото българско еврейство. С освещаването на синагогата честта на еврейската община и на българското еврейство изобщо спечели изключително много.⁵

          Днес отляво на притвора стои красива плоча с имената на „Заслужилите за постройката на Централната синагога”. Те по реда на изброяването са на равина Мордехай Еренпрайс, равина Давид Аврам Пипано, Израел Давичон Леви, Езра Соломон Таджер, председателя Аврам Давичон Леви, Езра Б. Йосиф, Аврам Исак Леви, Леон Давид Арие, Хаим Исак Алмознино, Аврам Б. Давид. За официалното откриване е изградена стройна организация. Задачите са разпределени между Синагогалното настоятелство с председател Аврам Давичон Леви, Училищното настоятелство, Комисията за постройката и Комисията за тържествата⁶. Уточняват се и най-дребните детайли за церемонията, която преминава с нужната тържественост, съчетаваща добре премерената тежест на събитието с непринудените обноски на гостоприемство и съблюдаване на етнорелигиозните традиции. Този стил се възприема добре от присъстващите, възхитени и от великолепието на външността и особено от интериора на зданието. Установяват се и връзки с пресата. И тя ще отбележи: Днешната церемония на освещението се извърши при един ред толкова точен, спокоен и деликатен, щото взискателният дворцов протокол не би можал да нареди по-добър. В следващите дни ще се съобщи, че и министър-председателят Александър Малинов честити на главния равин д-р Еренпрайс за достолепния начин, по който се извърши цялата церемония. Един от присъствалите магистрати пък ще похвали еврейската общност за проявената дисциплина при церемонията, от която българите трябвало да се поучат. Оценява се и вниманието, проявено към гостите от друга религия – и жени, и мъже, на които са отстъпени първите места⁷. Ще информира читателите, че новата синагога, макар и с конвенционална архитектура, е все пак красива и в мавритански стил. Нещо повече, тя се явява едно от най-красивите обществени здания и се изказва съжаление, че е закрита откъм ул. „Мария Луиза” с тежкото здание на новите хали. Съобщава се, че е построена в рамките на пет години със средства от доброволни пожертвувания и е направен разход от половин милион лева. Констатира се, че ако се вземат под внимание размерите и солидността на сградата, както и вътрешната й украса и всичко това се сравни с други значими обществени постройки може да се каже, че синагогата е построена без пари⁸.

          На 9 септември 1909 г., сряда, денят на освещаването, информационният вестник „Вечерна поща” публикува в рубриката си „Хроника” съобщение с дата 8 септември за събитието и програмата му под заглавие „Тържественото осветяване на централната синагога”. Трябва да се вземе под внимание, че този новинарски ежедневник, познат след 1905 г. с името „Наумова поща”, редакционно и технически се оформя по подобие на западните буржоазни информационни издания и се радва на значителен за времето си тираж. Вероятно поради очакването да присъстват като гости и представители на други народности и религии читателите са информирани, че вътре в синагогата енориашите поставят на главите си шапки⁹. В деня на освещаването още от 10 часа сутринта любопитни граждани добре известени за събитието образуват гъста редица в очакване да зърнат „Техни Величества”. Магазините са затворени като при празник. Множество от българи с възхищение съзерцават радостните „деца на Израел”. Пред входа на синагогата на ул. „Екзарх Йосиф” в очакване на високите гости стоят юноши със знамената на еврейските гимнастически дружества „Макаби” и „Гибор” (Герой). При вътрешния вход още 40 младежи, облечени във фракове и цилиндри, образуват шпалир, учтиво поздравяват пристигащите гости, като ги придружават до местата им. Предвидено е в притвора на сградата главният равин, заедно със свещениците, членовете на училищното настоятелство и тези на комисията по построяването, да очаква царя и царицата, като им поднесе специално за случая религиозно приветствие. Така и става. В деня на освещаването още от 10 часа сутринта любопитни граждани добре известени за събитието образуват гъста редица в очакване да зърнат „Техни Величества”. Магазините са затворени като при празник. Множество от българи с възхищение съзерцават радостните „деца на Израел”., като началникът на кабинета Добрович, генерал-адютантът Марков, комендантът на двореца генерал Ботев, хофмаршалът полковник Драганов, адютантът на царицата полковник Савов, придворната дама г-жа Петрова-Чомакова, флигел-адютантът подполковник Стоянов и др. Главният равин, до когото са и членовете на Комисията за тържествата д-р Таджер и Йосиф Пардо, се обръща към високите гости с думите: Ваши Величества, в този час на радост за нас, в който Ваши Величества ни ощастливяват с високото Ви участие в церемонията ни, на мен се пада рядката чест да паздравя най-смирено Ваши Величества с еврейския поздрав „Барух аба! (Добре дошъл!)” При това високо присъствие в новата ни синагога всичките български евреи верноподаници на Ваше величество гледат пред тях добрия и внушителен израз на Вашата висока добра воля. При този случай, разрешете ми, Ваши Величества, да произнеса обичайното благославяне от страна на нашата религия. И равинът ги благославя според традицията на юдаизма на староеврейски и български език. Царят отговаря: Сърдечно Ви благодаря, г-н главен равин, от мое име и от името на царицата за Вашите любезни поздравления. Приемам с най-голямо удоволствие Вашата любезна покана да присъствам на церемонията за освещаването на тази нова синагога и да взема участие във Вашето тържество. Много благодаря! Съпругата на главния равин г-жа Естер Еренпрайс поднася красив букет на царицата с надпис „На Нейно Величество Царица Елеонора. – 9-и септ. 1909 год. От софийската еврейска религиозна община”. На този жест царицата сърдечно благодари. Когато коронованите глави, придружени от главния и общинския равин, както и от членовете на комисията, влизат в синагогата, хорът изпява „Барух-аба” (Добре дошъл). Те се отправят към бимата, където ги посреща настоятелството на софийската религиозна община. Главният равин представя на царя председателя на общинския съвет. Председателят Аврам Давичон Леви поднася следното приветствие на български: Ваши Величества, от името на софийската еврейска община на мен часът отброи да предам на Ваше Величество нашия любим цар и господар и на Нейно Величество нашата честита царица дълбокото ни признание и израз на благодарност, затова че уважихте с високото ви присъствие религиозната ни особена днес церемония. По този повод обичните и верни еврейски поданици най-учтиво молят Ваше Величество да прережете лентата при олтара като символ на откриването на синагогата.

          Аврам Давичон Леви поднася на царя ножица, за да пререже копринената лента, ограждаща бимата. С извършването на този символичен жест става откриването на новия молитвен дом. След това царят и царицата, придружени от главния равин се качват в олтарната част и заемат определените им места отдясно на свещения шкаф. Срещу тях по покана на главния равин почетно място заема Н.В.П. митрополит Партений. Царят носи полупарадна униформа с фуражка и бял кител, като според пресата изглеждал бодър и свеж, подмладен. Облеклото на царицата се състои от лилава пола, палто от дантели, черна шапка, украсена с росет от червен фулар. През това време свещениците излизат от залата, за да вземат и донесат от канцеларията свитъците на Тората, а синагогалният хор изпява молитвата „Ma tovo” (Какво ще настъпи). С внасянето на новопоръчаните за случая свещени книги, които са украсени с мантии и сребърни корони, свещенниците са придружени от двете им страни от енориаши със запалени в ръка свещи. По време на церемонията вратите на синагогата се затварят. Председателят на религиозната община отваря ехала (свещения шкаф), за да се поставят в него свитъците, подадени на главния равин. Докато трае ритуалът, хорът пее псалма „Koaneha ilbeshu tsedek”. Със затварянето на ехала в съпровод на хорово пеене местният общински равин, придружен от г-н Леон Арие, запалва вечното кандило (нер тамид) и после произнася кратката молитва „Shehiyanu”.

          Главният равин д-р М. Еренпрайс произнася реч, която се възприема като кулминационната точка на тържеството. „Вечерна поща” отбелязва, че тази реч благодарение на моралната дълбочина и стилистически полет, направи дълбоко впечатление върху всичките присъствующи и която заслужава да бъде прочетена от тези, които нямаха случай да я изслушат. И я публикува. В нея д-р М. Еренпрайс отбелязва успеха в кратък срок от четири години да се изпълнят дългогодишните желания за построяване на синагогата. Подчертава, че радостта е още по-голяма от присъствието на царя и царицата при откриването на един общ за евреите дом. Един център, място за дружение и единение, необходимо заради разделените от хилядолетие в тези земи общности, основани според местата, откъдето идват. Дом, в който ще се поддържа вярата на предците, ще се търси уединение с духовното, възвишеното и вечното, отдалечаване от суетата и дребнавостта на ежедневието и ще се подхранва и поддържа любовта към отечеството и династията. М. Еренпрайс набляга, че новата синагога е паметник на еврейската солидарност и жертвоготовност за събрата, както и паметник на толерантността от страна на държавния глава към всичките му поданици, независимо от народността и вярата им: Благодарение на тази пълна свобода на изповеданията, която владее в тази хубава земя, и която е истински признак на напреднала култура, благодарение на братските чувства на българския народ, който както сам се стреми към пълна свобода, зачита също свободата на всичките синове на България, благодарение на това тоя дом за молитва можеше да се издигне към Бога, като знамение на веротърпимостта, на равноправието и на истинската гражданска свобода, които владеят в тая страна.

          По-късно М. Еренпрайс ще спомене в мемоарната си книга „Между изтока и запада”, че със срещата на българи и евреи при празничното освещаване на синагогата се стремял да се даде един пример за гражданска солидарност. В тази реч можем да усетим най-малкото вяра във възможността за нормален живот на еврейството в диаспората. В онзи момент, може би, М. Еренпрайс се намира в средата на пътя му от политическия ционизъм към духовния национализъм.

          Следва молитва от амвона за царя и царското семейство, произнесена на български език от главния равин, след като е отворен свещения шкаф. Хорът изпълнява псалм. После ангажираният от Цариград кантор (първият свещеник-певец) Нисим Барух изпява в съпровод с хора „Hanoten teshuah hamelahim” (Даващият власт на царете), същата молитва на староеврейски език. С това церемонията приключва. Придружени по същия начин, както и при влизането, царят и царицата излизат от синагогата. Хорът пее композирания от Иван Екзарх химн за царя¹⁰.

          Разнообразни са дейностите на институциите, които намират покрив през годините в представителния молитвен дом. Важна роля за тържествеността при осветяването на Софийската централна синагога изиграва и хорът, който впоследствие с ползотворната си дейност в синагогалните служби и с концертите си пред разнородна публика на различни места се радва на продължително съществуване, за разлика от сравнително краткия живот на други подобни формации в страната. Официалното му название е „Еврейско певческо дружество – София”. Еврейското певческо дружество се гордее, че в репертоара си включва хорови песни не само на еврейски и известни чуждестранни автори, но и произведения на български творци, в това число и изпълнения на български народни песни. Така то съдейства за издигане на равнището на музикалната култура на значителна част от населението в столицата и страната. Освен в София дружеството дава концерти във всички големи български градове и нещо повече – разпространява хоровото дело, като съдейства за създаването на еврейски хорове в провинцията. Пример за творческо сътрудничество между българи и евреи и дирижиран последователно от Петър Рендов, Моис Цадиков и д-р Менахем Бенсусан хорът, популярно известен като „Цадиков”, постига огромни успехи с изпълненията на крупни хорови творби, оратории и песни на чуждестранни и български композитори. Преустановил дейността си през 1939 г., хорът дава вдъхновение за възобновяване на хоровата дейност след войната в лицето на Еврейския народен хор към народно читалище „Емил Шекерджийски” под ръководството на Израел Аладжем и дори в най-ново време на хоровете „Шир а’ширим” и „Агада”.

          На излизане от синагогата царят изказва на главния равин д-р М. Еренпрайс в притвора сърдечната си благодарност за поканата и че тържеството му направило едно дълбоко впечатление. Споделя и следното за красотата на зданието: Вашата синагога е една чудесна постройка, която ще бъде една перла за столицата. Тя прави чест на нейните инициатори. Царят изразява пред главния равин комплиментите си относно успеха на церемонията и произнесената реч. Казва и следното: Аз Ви признавам, че Вашата красива и толкова впечатляваща реч, изрази чувствата ми към еврейския народ. Вие знаете много добре, че живо симпатизирам на еврейското население. Оценявайки неговите качества – аз искрено се интересувам и ще се интересувам от доброто положение, прогреса и укрепването на евреите в България… Аз бях дълбоко впечатлен от духа на религиозна преданост и братство, което забелязах във вашите едноверци по време на церемонията. Церемонията изобщо беше напълно успешна и аз напускам синагогата ви с най-хубави и трайни впечатления. Още веднъж Ви поздравявам сърдечно и Ви моля да изразите моето задоволство и признателност на цялото духовенство, а също и на членовете на вашия общински съвет. Точно на входа при излизане от притвора царят още веднъж казва на д-р Еренпрайс: Вашата реч е един шедьовър, който заслужава да бъде преведен на различни езици. Чувствам се много доволен!

          След тези думи д-р Еренпрайс представя на царя равина на София, на когото Фердинанд подава ръка, като го пита на испански: ?Usted habla español? (Говорите ли испански?) После царят се приближава до Аврам Давичон Леви и му дава хиляда лева с думите: Моля Ви, г-н Леви, да разделите тези пари между бедните ви едноверци в София. Председателят на общината благодари за това, окачествявайки го като висок знак на симпатия от страна на царя¹¹. Д-р Еренпрайс е поздравен и от царицата с думите, че съдържанието на речта му е много дълбоко и че цялата церемония с нейната сериозност й направила изключително впечатление. Известна с огромната си благотворителност тя се информира от него и от председателя на общината за положението с еврейската трапезария, изразявайки желание да я посети. Преди да се качат в автомобила царят, като вижда младежите от гимнастическите дружества се информира от главния равин кои са. Като кимва към тях, произнася думите,: Имам удоволствието, много красиво, много красиво. Макабейците, гибористите и другите присъстващи граждани го приветстват с ура¹².

          Точно един час след пристигането си (11. 30 ч.) царската двойка се отправя към двореца¹³. За речта си д-р М. Еренпрайс е поздравен и от министър-председателя Александър Малинов¹⁴, който споделя възхищението си от красотата на зданието и внушителността на церемонията, като изразява и силното си впечатление от речта на главния равин¹⁵.

          На следващия ден вестникът публикува на първа страница снимка на Софийската централна синагога с надпис „Новата синагога в София (по случай освещаването й)”. Но на същата страница под заглавие „Нови еврейски кланета в Киев” е обнародвано известие от частен източник от Подволочишка, селище, намиращо се на руско-австрийската граница. В него подробно се информира за жесток погром над киевските евреи с всевъзможни изстъпления, организиран от черносотници, наречени във вестника хулигани, както и за опита на полицията да потули случая с остри предупреждения към кореспондентите на петербургските и московските вестници¹⁶. След по-малко от седмица ежедневникът информира пак за противоеврейските погроми в Русия. Съобщава се накратко от Петербург под заглавие „Опровержение за Киевския погром”, че руската телеграфна агенция „Вестник” за втори път уверява, че в Киев не е имало погром. Чуждестранният печат продължил да дава данни за мнимия еврейски погром. Пак от Петербург е информацията, че депутатът Белоусов съобщил на министър-председателя Столипин за безогледното масово прогонване от властите на евреите във всички сибирски градове. В Иркутск била затворена учредената наскоро с правителствено разрешение еврейска учителска семинария. Депутатът апелирал към премиера да се спрат преследванията¹⁷. Тези информации контрастират на декларираните от еврейското население, българската върховна власт и обществеността взаимоотношения. Под рубриката „Последен час” в същия брой вестникът публикува обширен материал под заглавие „Осветяването на софийската синагога. Един културен празник”. Още в началото се отбелязва по повода, че днешният акт не беше само знаменателен празник за българските евреи, а представляваше и един ценен принос към културния напредък на България. Несъмнено в тази връзка роля изиграва присъствието не само на царя и царицата, но и на значима част от правителствения, политическия, духовния, дипломатическия, законодателния, съдебния, общинския, интелектуалния, обществения и финансов елит на страната. Така освен цар Фердинанд, царица Елеонора, министър-председателят Александър Малинов и министрите, сред поканените са: Н.В.П. митрополит Партений, немският пастор католическия свещеник Паятер Космас, арменският свещеник, секретарят на Светия Синод Ст. Костов, бившите министри М. Балабанов, Д. Тончев, В. Радославов, П. Пешев и Г. Тишев, пълномощният министър в Берлин генерал Никифоров, председателят на касационния съд д-р Данчов и подпредседателят Каранджулов, генералите Агура и Диков, окръжният управител Хранов, столичният кмет Кирков и заместникът му Белковски, бившият кмет Г. М. Тодоров, народните представители Баталов, Г. Георгов, Д. Данаилов, М. Златанов, бившите депутати С. Иванчов, Д. Яблански, бившият директор на Българска народна банка Караджов, директорът на Народната библиотека Пенчо Славейков, началници на учреждения, висши чиновници, журналисти, видни членове на еврейската общност от столицата и страната (от Пловдив, Русе, Самоков и др.).

         Заслужава да отбележим, че д-р М. Еренпрайс има близко познанство с поета Пенчо Славейков, покрай сътрудничеството му в списанието за наука, литература и критика „Мисъл” и нтелектуалния кръг около него. Главният равин популяризира трудове на еврейски писатели в това издание, излизащо под редакцията на д-р К. Кръстев и оказало огромно обществено влияние, особено с определящата си роля за българската литература.

            Съобщава се във „Вечерна поща” също, че царят дарява за бедните евреи в София сумата от 1000 лева¹⁸. Вестникът продължава и в следващите дни да отбелязва впечатленията от церемонията по освещаването на новата Софийска синагога. Още на следващия ден следобед (10 септември) д-р М. Еренпрайс, заедно с няколко видни евреи, отиват в Ючбунарската синагога, където събират бедното еврейско население. Главният равин съобщава за щедрия подарък на царя и разделя дарената сума между бедните, които възторжено приветстват монарха с ура, някои се и просълзяват¹⁹. Но „Вечерна поща” през следващите дни допуска и една малко осолена закачка, като публикува на първа страница карикатура относно дарението на царя. На нея са изобразени двама мъже, очевидно българин и евреин, които разговарят на улицата. Единият пита какво е дарението за синагогата, другият отговаря, че монархът ще изпрати 1000-те лева след 2-3 дена. Първият се учудва от срока и пита каква ще е при това положение лихвата²⁰.

        Същия ден, преди раздаването на царското дарение, възниква конфликт от силно недоволни представители на „по-долното еврейско население”, засегнати, че не са допуснати за участие в церемонията по освещаването. Водачите на общината успяват да обуздаят настойчивостта на множеството, наречено от вестника „тълпа”²¹. Доста ангажирано отношение вестникът заема спрямо съществуващата в столицата мизерия и бездушието на обществото към беднотата, опитвайки се да вникне в трагедията на семейството около самоубийството чрез удавяне в река Перловец на просякинята от махалата Коньовица и улица „Пирот” еврейката Буса-Пери Мушан Зифира, или Зафира. Статията със заглавие „Една потресающа смърт” набляга на безизходицата на тази бедна жена, майка на 5 деца, арестувана от полицията за просия. След като й е съставен акт, може би от отчаяние, както е склонен да приеме авторът на статията, тя се хвърля вечерта в „дерето” от дървения мост при военния арсенал²².

           Макар и поканен за освещаването на синагогата старият политически либерален деец Драган Цанков, наричан уважително от съвремениците му Дядо Цанков и който след година и половина няма да е между живите, изпраща писмо до главния равин, в което благодари на софийската еврейска религиозна община и на настоятелството за почитта с поканата им да присъства на освещаването на новопостроения храм божий – паметник както на Вас лично, като истински духовен пастир, тъй и за религиозните чувства на софийската израилска община. Цялото писмо е публикувано във „Вечерна поща” с пояснението, че подобни писма са получени и от други възпрепятствани да присъстват видни личности.

           Някой би могъл да си помисли, че словата на описаните лица са протоколни и казани от куртоазия в духа на тогавашния буржоазен и дребнобуржоазен манталитет. Ще е погрешно. Тези хора са имали съзнанието, че с дипломация градят един модерен и хуманен свят със свободно и справедливо общество – без обиди и гонения, с любов и еднакво, независимо от религията и народността им, патриотично чувство към родината. Само година преди откриването на Софийската централна синагога България извоюва и юридически своята независимост. И цар Фердинанд I, и главният равин д-р М. Еренпрайс са чужденци по рождение спрямо страната, в която изпълняват мисиите си, възприети и отстоявани със завиден патриотизъм. И в предадения текст личи, че единият се стреми да покаже еднакво уважение към поданиците си, независимо от етнорелигиозната им принадлежност, в съгласие с народната толерантност, а другият дава да се разбере, че малцинствата в страната с патриотизма си са заслужили да се радват на свобода и равноправие в нея.

Consecration of the Central Sofia Synagogue

PRESS CHRONICLE

Vladimir Paunovsky

         The construction of the Central Sofia Synagogue went through all sorts of difficulties. The decision for the construction was taken in 1904 by the newly elected community council (consistory?) headed by Ezra Solomon Tadjer as president and Avram Davichon Levy as vice-president. It provoked immediately strong opposition from Zionists, socialists and notables. Nevertheless, the building, designed by the Austrian architect Friedrich Grunanger, was built within the short span of four years – between November 13, 1905, when the first stone was laid, and September 9, 1909, when the new Synagogue was officially consecrated. The Sofia Synagogue consecration was examined in detail in a book written in Ladino by Avram Moshe Tadjer, one of the first researchers of the history of Bulgarian Jewry. He wrote in his book: “September 9, 1909 will remain as a memorable date in the history of Bulgarian Jews. The consecration of the new Central Sofia Synagogue on that day was more than a local event for the Jewish citizens of the capital; it contributed to the prestige of the whole Jewish community in Bulgaria. On the day of the consecration curious citizens started gathering since 10 o’clock in the morning to see “Their Majesties”. The shops closed as always on holidays. Most Bulgarians watched with admiration the joyful “children of Israel”. The king and the queen were strongly impressed by the building, as well as by the magnificent consecration ceremony. “Your Synagogue is wonderful, it will be a credit to the capital city. It is an honor to its initiators”, declared King Ferdinand I. He was a foreigner, like the Chief Rabbi Dr М. Erenprice, and both performed their missions with remarkable patriotism. The former was doing his best to show equal respect for all persons, no matter what their ethnic or religious background was, in accordance with the tolerant mentality of the people, and the other made it clear that the minorities of the country with their patriotism have proven to be worthy of freedom and equality.