Тази седмица парашата ни разказва една от най-емблематичните и запомнящи се еврейски истории – за Авраам, който трябва да вземе своя син, единствения си останал син, сина, който обича – Исаак и да го заведе на планината Синай за да го принесе в жертва. Всички знаем какво се случва веднага след това, но аз бих искал да скочим малко по-нататък в историята, когато Авраам се завръща в дома си след това преживяване. Тората мълчи какво се случва – как той разказва на Сара какво се е случило, как продължава живота им заедно, какви са отношенията със сина му. Това дава възможност на много коментатори и тълкуватели да се опитват да пресъздадат семейните отношения и живота на нашите герои в тази ситуация.

Но истината е, че Тората – текстът мълчи и предпочита да не се занимава с това, а да ни даде друга – привидно ненужна информация – родословното дърво на брата на Авраам Нахор и неговата жена Милха. Нахор се споменава единствено като син на Терах без повече информация. Той не е част от групата, която тръгва от Ур, водени от бащата Терах. Не знаем с какво се занимава и не е важен до този момент, в който след историята за жертвата на планината Мория, ние виждаме неговото родословие. И последното изречение някак ни обяснява защо – защото внучка на Нахор е Ребека – бъдещата съпруга на сина на Авраам Исаак.

И основният ни въпрос – е защо тук и сега. Не може ли като ни се представи Исак като възрастен, като започне процеса по намиране на жена – тогава да видим Ребека и нейното родословие. Но Тората има друг план. Историята на Авраам и Сара е вече към своя край. Време е за следващото поколение да заеме своето място. Но ние не бива да чакаме смъртта на Авраам и Сара за да видим приемствеността на следващото поколение. Тората директно прекъсва историята за да ни представи следващите си герои и изпраща досегашните си главни герои в задния край на сцената, готвейки се за своето финално появяване следващата седмица.

Примествеността е изключителен труден процес. Много често ние не сме готови да дадем шанс на по-младите, на новите, на тези след нас да заемат нашите места. Винаги ще се чувстваме по-опитни, знаещи и можещи, а тези след нас няма да знаят през какво сме минали ние и колко сме невероятни. Тората обаче ни дава важен урок – кога е моментът да дадем на следващите след нас да се изправят и да поемат отговорност.

Равините в Талмуда дискутират на много места отговорностите на родителите и в един момент казват, че отговорност на бащата е да научи сина си да плува – т.е. да може да се оправя и оцелява в света около себе си. Тази параша като че ли ни добавя като отговорност освен да научим децата ни да плуват, да ги заведем и до морето, в което те да могат да плуват оттук насетне.

Това е и моето пожелание към всички ни тази седмица – да научим следващите след нас да плуват и да им дадем шанс да стигнат до „голямото море“ Шабат Шалом.