Тази седмица в средата на Сукот по традиция се чете специална параша, посветена на празника. Аз обаче бих искал днес да обърнем внимание на последната параша от Тората Везот Абраха, която ще прочетем на Симхат Тора като част от завършването на Тората. И в тази параша ние се сбогуваме с Моше и в самия си край Тората ни казва, че няма да се роди повече човек като него. И добавя: ... заради цялата мощ и сила, която Моше показа пред целия еврейски народ. Това е и краят на Тората и нашето повествование.
И точно както ще направим на Симхат Тора може би е добре да сравним краят и началото. И обръщайки Тората в началото й, ще видим, че тя започва с думата Берешит – в Началото. В началото Б-г сътвори Небето и Земята. А в края си Тората завършва с Израел – Еврейския народ. Редица коментатори забелязват и се опитват да свърза тези две думи – първата и последната. Според едно от тези разбирания – началото на Тората се занимава с глобалните дела – със Сътворението, със световните проблеми и постепенно преминава към частното – и стига до нас – до еврейските общности и нашите проблеми и отношения един с друг.
И това което ни предлагат мъдреците като съвет е ако искаме и ние да се заемем с проблемите и да подобрим света, да направим Тикун Олам – да почнем наобратно. Да почнем от общността ни, от народа ни, преди да стигнем до глобалните проблеми.
В рамките на година прелетяхме заедно над множество параши и видяхме различни уроци, но мисля, че този последен урок е идеален за завършване на нашето приключение из Тората. Пожелавам ни да променяме света – започвайки от нас самите и нашите семейства и надявам се, догодина като се връщаме отново към тези последни думи, да се успели заедно да променим и света.
Шабат Шалом и до следващата седмица!