По традиция последните дни на празника Песах, които отбелязваме в момента, се свързват с една от знаменателните истории на Изхода – Преминаването на Червено море. И няма нужда да ви разказвам историята – за това как водите се разтворили, как евреите преминали и водите се затворили над фараона и армията му.

Но докато си припомнях тази история, си припомних една история от книгата с мидраши Берешит Раба, която разказва как една римска матрона попитала Раби Йоси бен Халафта колко дълго е отнело на Б-г да създаде света? А раби Йоси отвърнал – шест дни. За да го предизвика, матроната му казала – е тогава какво прави Б-г оттогава досега? А раби Йоси отвърнал – Б-г седи и събира хората по двойки. А матроната се учудила – „Това ли прави? Това и аз го мога. Имам толкова много роби и робини – видиш как за нула време ще ги събера“. А раби Йоси отвърнал: „За теб може да е лесно, за Б-г е така трудно, както и разтварянето на Червено море…“.

Историята впоследствие разказва как матроната се проваля в своя опит да събере своите двойки, но бих искал да спрем дотук, защото има две неща, в тази история, които не разбирам. От една страна – откъде сме сигурни, че за Б-г разтварянето на морето е нещо сложно? Никъде в текста не виждаме подобно нещо, а водите като че ли се отварят за миг. Вторият ми въпрос е защо са съпоставени две противоположни неща – събирането на една двойка и разделянето на морето.

За да си отговорим и на двата въпроса, трябва да видим малко по-добре историята. Според друг мидраш еврейският народ първоначално, макар и с разтворени води, не иска да пристъпи. Има съмнения, притеснения, въпроси – ами какво ще стане ако? Ама как да повярвам, че няма да се затвори над мен и т.н. Чак когато един от хората – Нахшон пристъпва напред и всички виждат, че няма от какво да се страхуват, те тръгват.

Всъщност разтварянето на морето не е технически трудно – не това има предвид раби Йоси. Проблемът в това събитие е, че то изисква и активното участие на хората. Това е моментът на преживяването на свободата – когато осъзнаеш, че не можеш да очакваш всичко да се определя и решава от нещо извън теб – било то поробителят Фараон или освободителят Б-г. При свободата трябва да пристъпиш към разтворените води и да поемеш отговорността си.

Така че празнувайки края на Песах, нека празнуваме свободата си и да знаем и помним, че тя не е нещо, което се получава наготово, а изисква и ние да пристъпим в морето въпреки всичките ни страхове.

Шабат Шалом.