В края на тазседмичната параша „Шофтим“ можем да видим интересен закон: „Когато приближиш град, за да го атакуваш, предложи им мир“ – казва това правило и Тората продължава с множество допълнителни военни правила, нужни при последващите битки за заселване в Обетованата земя. И ако погледнем Танаха и мидрашите, ще видим, че това бойно правило в буквалния си смисъл, се е спазвало от лидерите на евреите – виждаме истории за неговото прилагане от Йошуа бен Нун и от цар Давид. Но можем ли да научим нещо от това правило днес за нашия живот или значението му е останало единствено и само в античните военни сблъсъци.

Според равините от Талмуда този закон има и друго измерение и те казват в трактат Гитин, че когато видим човек срещу нас, сме задължени да го поздравим първи. И както добре знаем поздравът в еврейството е думата за мир – Шалом. Равините ни учат, че виждайки човек срещу нас, ние не бива да чакаме, а трябва да му предложим мир. И не бива да чакаме другият да ни поздрави или да каже каквото и да е – ние трябва да се опитаме да бъдем първи.

А ако се вгледаме и в самата дума Шалом и нейния корен – тя идва от думата шалем – цялостност. Мирът е идеалното състояние, перфектността, в която нищо не ни липсва. И именно това, според равините, е и идеята на поздрава – искам нашите отношения (дори и да си човек, който виждам за първи път) да бъдат идеални и хармонични. Да постигнем мир. Да постигнем шалом.

На български поздравявайки се, ние желаем един на друг здраве. В еврейството поздравявайки се, ние си пожелаваме един на друг нещо повече – добри и смислени отношения. И освен това бързаме, не оставяме възможност някой да не бъде поздравен. Защото с колкото повече хора, постигнем шалом, толкова по-перфектен „шалем“ ще е и светът около нас.

Така че пожеланието ми тази седмица е да се поздравяваме по-често. И да търсим шалом-ът между нас. Затова ви пожелавам Шалом от мен.

Шабат Шалом.