Тази седмица продължаваме четенето на поредната параша от книга Бамидбар (в Пустинята) – параша Шелах. В нея животът в пустошта продължава и продължава пригаждането към него. След
като видяхме обособяването на различните ритуали в Храма и притесненията и оплакванията на евреите в пустинята, тук идва моментът Тората в Бамидбар, глава 15 да ни покаже едно от първите
съдебни дела – и то за нарушаване на Шабат.

Тората разказва: „Веднъж, когато израелтяните бяха в пустошта, срещнаха човек, който сечеше дърва в съботния ден. Тези, които го намериха да събира дърветата, го заведоха при Моше, Aарон и цялата общност. Той бе поставен под стража, понеже не знаеха какво да сторят с него. И тогава Б-г каза на Моше: Да бъде убит и нека цялата общност да го убие с камъни извън лагера. И така цялата общност го изведе извън лагера и го убиха с камъни, както Б-г беше казал на Моше.“
И тук виждаме освен първата форма на съдебен процес за дело, изискващо смъртно наказание и една доста трудна за приемане – особено за нас днес – история, можем да забележим и още нещо. Ролята на общността. Виждаме въпрос и решение, което трябва да се вземе. Решение, което е трудно и ще има последствия. И има два варианта – това да бъде оставено на Моше и Аарон, на лидерите, евентуално добавяйки лидерите на всяко коляно. Или решението да се вземе от всеки, от цялата общност. Тората мълчи по отношение на как се е развила дискусията – виждаме само резултатите, но в някои мидраши виждаме различни спорове и дискусии какво да се случи с човека – до намесването на Б-г с финалното решение. И тогава отново всички – без значение какво са дискутирали до момента, на какво мнение са – всички заедно изпълняват решението.
Днес не искам да си говорим за смъртно наказание, а за общност и как функционира една общност. Тук виждаме един от моделите. За взимане на решение. Решението минава през дискусия и се решава нещо. Добро, лошо – никой не оспорва. Аз съм сигурен, че част от хората с
камъните, са си казвали – това е грешка и няма да има добри последствия. Но въпреки това са били навън с камъни в ръка. Защото вярно и грешно са релативни понятия. Така ни учи и Талмудът.

В една от най-известните си истории равините спорят за чистотата на една фурна (Фурната на Ахнай). И един от тях – раби Елиезер – се опитва да убеди останалите в правотата си. Първо с доводи и закони, а после с природни катаклизми – изтръгва дървета с поглед, променя течението на реката и дори заплашва къщата, в която дискутират да се срути. Накрая и глас от небесата подкрепя раби Елиезер. Но това не променя мнението на останалите равини и дори гласът на Б-г
не им е достатъчен – защото Тората не е в небесата и мнозинството трябва да вземе решение, вярно или грешно и всички да живеят с последствията от това решение.

Това ни учи тазседмичната параша. Как да бъдем част от общността си, дори когато не сме съгласни с нещо и не всичко е идеално. И че именно точно тогава разбираме какво е да си общност.
Шабат Шалом.