Тази седмица четейки параша Цав усещаме определена тържественост. Разказът ни води през подготовката и ритуала по освещаването на Аарон и неговите синове като свещеници. Виждаме всеки един детайл, както и ролята на Моше и останалите евреи в процеса. Усещаме специалността и тържествеността на момента. И в самия край, след като ритуалът е изпълнен, Аарон и синовете му са осветени със специално масло, Моше им казва, че трябва да останат още 7 дни в Мишкана, за да завършат своето освещаване.

Което обърква читателите на Тората. Не е ли ритуалът финалната част? Защо са нужни нови седем дни, за да може Аарон и неговото семейство да са готови за своята роля? Рабейну Бахия, испански средновековен коментатор обяснява, че това не е случайно. Аарон и синовете му са преминали през ритуалната, тържествената част. Но това не значи, че са готови за новата си роля. В следващите седем дни, те ще трябва да се научат какво точно се очаква от тях, какви ще са техните отговорности и задължения – какво ще могат и какво няма да могат да правят.

Което е интересен урок дори и за нас днес, които нямаме амбицията (и възможността) да ставаме свещеници в Храма. Но пък често ни се налага да бъдем в нови роли – професионални, семейни, лични. Дали винаги сме абсолютно подготвени за тях? Дали ни стига само ритуалът по приемане и предаване, за да се впуснем и да станем добри в това, което започваме. Или имаме нужда от малко време, което да ни подготви – било то да се обучим, било то емоционално да сме готови.

Интересното е, че нашата традиция определя 7 дни, в които да се отделим и при друг случай – когато загубим някой близък – от момента на погребението в следващата седмица, по традиция не излизаме и не се занимаваме с нищо. Според мен двете неща са свързани. Без значение дали ни се случва нещо приятно, тържествено и ново или нещо трудно, тежко и тъжно; ние имаме нужда от време, за да съберем мислите си – да преодолеем емоциите, които имаме и да сме абсолютно готови за това, което следва оттук насетне.

Пожелавам ни по-често да ни се налага да се отделяме за седмица заради хубави поводи, а не заради тъжни както и винаги да успяваме да съберем емоциите си в правилна посока.

Шабат Шалом.