Тази седмица краят на парашата ни Хукат ни води до срещата на бойното поле между Моше и евреите и Ог, цар на Башан. Малко преди срещата Б-г се налага да се яви на Моше и да му каже: „Не се страхувай, аз ще предам него и целия му народ в ръцете ти“. Но истината е, че Моше има от какво да се притеснява, защото Ог пристига с впечатляваща биография.

Един от последните останали гиганти, мидрашите казват, че в момента на срещата им той е над 800 години и в отлична форма. Ог освен това се появява на няколко пъти в историята, включително – той е човекът, който предупреждава Авраам за проблемите на племеника му Лот. Според някои коментатори Ог е един от малцината оцеляли потопа, прикрепяйки се към ковчега на Ной. Така че е нормално Моше да се притеснява и страхува от срещата си с този физически огромен, но и изключително опитен войн. Според част от коментаторите тук се крие друг тип притеснение и то не е нито в ръста и мощта на Ог, нито в неговия опит и приключения. А във вече споменатата история за Авраам и Лот.Моше се притеснява да се изправи срещу Ог, защото знае, че в предишни години той е бил добър към неговия род и народ. Моше се страхува, че ще изглежда неблагодарен.

И ето тук е и посланието на Б-г – не се страхувай. Да Ог е извършвал и добрини в годините и затова и стигна до тук, но сега това е различен, друг Ог – такъв, който няма да извърши добрини и макар да е имал шанс да го направи, Ог го е пропуснал.В крайна сметка Моше се впуска в битката и я печели. И ни дава ценен урок. Че хората се променят. И както могат да се променят към добро, може да се променят и към лошо. И не бива да се притесняваме да им го покажем, да се впуснем „в битка“ срещу тях, показвайки им това, с което не сме съгласни заради старите им добри дела. Дори напротив – такава битка си струва.
Шабат Шалом.