Може ли да се разболееш от нещо, ако говориш зад гърба на другите хора или клюкарстваш? Юдаизмът казва да и не само, че ще се разболееш, но според коментаторите на Тората това, което чака човек, ако говори против другите хора е тайнствената болест Цаарат, при която кожата и косата побелява и се сбръчква. И именно в тазседмичната ни параша се разказват законите, свързани с тази мистериозна болест и в края на парашата откриваме, че когато човек се окаже болен от нея, трябва да разкъса дрехите си, да пусне косата си над устните си и да казва на когото срещне – Нечист, Нечист (Левит 13:45). Но нека се върнем стъпка назад и да видим как разбираме тази странна болест и този още по-странен ритуал при получаването й.

Истината е, че още от самото начало на описанието й, става ясно, че Цаарат не е обикновено кожно заболяване (често грешно е превеждана като проказа). Цаарат, казва раби Шломо Ефраим Луншиц в книгата си Кли Якар, е нещо, което променя външния ти вид до неузнаваемост за изключително кратко време. Но защо той, както и другите средновековни коментатори решават, че именно злословенето и клюките са причината? Защото, според Кли Якар, злият език е невидим. Той поразява вътрешно, разрушава репутации, семейства и общества – но това няма как да се забележи. Нещо повече злонамереният и клюкарят могат да кажат това, което са си намислили, да пуснат слуха и никой да не разбере, че те са в основата на този слух. Дори самите те биха могли да си кажат – е, то щом хората го разпространяват и вярват – значи е вярно… И затова трябва нещо видимо и сериозно, което да ги порази в миг и да осъзнаят грешката си. Не случайно косата макар и побеляла трябва да падне над устните на човека, за да може той да вижда пред себе си резултата от своите думи. И не случайно трябва да върви по улиците и да казва на всеки, който го е слушал – Внимавай и ти си нечист, слушайки моите клевети и ти си виновен за разпространяване на слуховете и клюките… И така, осъзнавайки грешката си, Цаарат изчезва така внезапно, както се е появила. Което всъщност, макар и да е изключително страшна болест, прави процеса, доста приемлив – бъркаш, понасяш наказание и всичко е наред.

Но днес хората не страдат от Цаарат. А става все по-лесно да говорим за другите хора – с натискането на няколко бутона можем да разпространим каквото решим за който и да е. И кожата и косата ни няма да стане бяла. Външни белези няма да имаме, но пък белезите, които ще нанесем, остават така дълбоки, че може никога да не зараснат и това, което сме казали за някого, никога да не се върне и поправи.

Пожелавам ни един Шабат, изпълнен само с приятна реч и да направим така все по-малко да чуваме около себе си реч на омраза и клевети.

Шабат Шалом.