В края на тазседмичната параша Пинхас, научаваме законите, свързани с Рош Ашана. И текстът казва следното: „На първия ден на седмия месец, да бъде свещено тържество за теб. Да не работиш в твоята работа и да го спазваш като спомен и звукът на шофара се чува“.

Което обаче въобще не ни звучи като Рош Ашана. Първо защото днес ние възприемаме Рош Ашана като Нова година, като време за вглеждане и самооценка. Докато Тората всъщност нито говори за нова
година – за седмия месец, нито за вглеждане и самооценка. Единственото, по което можем да познаем, че това е Рош Ашана е звукът на Шофара. Но и това не е абсолютно задължително, защото ако погледнем малко по-нагоре в книга Бамидбар, ще видим, че шофарът е част от отбелязването на новия месец. Тоест реално текстът по- горе говори за един празник, който няма нищо общо с днешната Рош Ашана.

Но как е станала тази трансформация. Ибн Езра – един от коментаторите на Тората обяснява, че смисълът се крие в думата спомен. Това не е обикновен момент от годината, в който звучи шофар.
Това е момент за спомен за всички моменти досега които са се случили през годината – за всички звучения на шофари – за доброто, което се е случило и за лошото. Шофарът има разбуждащ звук, но той може да е и боен, може да е и звук на тъга.

Чрез тази заповед ние създаваме спомени под формата на звуци, които веднъж в годината да припомним и да се вгледаме в тях.До тазгодишната Рош Ашана има два месеца. Нека се опитаме да създаваме повече звуци, повече спомени и повечето от тях прекрасни.
Шабат Шалом.