Tази седмица нашето пътешествие из Тората продължава с параша Насо, в която разбираме за освещаването на подвижния Храм – Мишкан и за даровете, които всяко коляно оставя.

И в края на парашата Моше влиза в палатката при олтара, за да говори с Б-г. И тук се появява едно неочаквано повторение. Тората ни казва: „Когато Моше влезе в Палатката, за да говори с Него, той чу гласа на Б-г, който бе насочен към него от покривалото, което беше над Арката при двата херувима, така Той говори с него“. В този стих някак изключително сложно разбираме за разговора на Моше и Б-г. Не знаем защо е нужно да ни се казва, че след като той е влезнал в палатката, за да говори с Б-г, трябва да се повтори, че Б-г говори точно с него. Това ни е ясно и виждаме, че говорим точно с Моше.

Според средновековният испански равин Рабейну Бахия това, което не виждаме тук е кой още е в палатката. От текстът не става ясно дали Моше е сам или в палатката има и други, но само Моше чува гласа на    Б-г. Тоест само той е готов и има нужните знания, умения и нагласа, за да разбере посланието. Което е интересен поглед над нещата.

Има ситуации, в които много искаме да намерим решение или да знаем как да постъпим или да ни се изясни всичко. Но не ни се получава. И сякаш очакваме също както Моше отнякъде да дойде глас с решение и всичко да се оправи. Но такъв глас не се получава. И изводът, който Рабейну Бахия ни показва е, че трябва да се опитаме да стигнем до Моше, да натрупаме знанията, уменията и нагласите, така че да чуем този глас – да видим решенията на проблемите ни. Не случайно тук Моше е вече доста възрастен, преживял е много, видял е много – може би по-младият Моше е нямало да успее да чуе посланието, сега възрастният Моше – може и успява да го разбере.

Така че тази седмица искам да ни пожелая да не очакваме глас от небесата, който да ни реши проблемите, а да работим, научаваме все повече и повече, за да може всичко, което не ни е ясно да се реши пред нас.