Миналата седмица, в параша Тазрия, се запознахме с една изключително тежка и странна болест – Цаарат – болест, която преобразява тялото и косата сякаш за миг. Разбрахме и причината, която коментаторите на Тората дават за тази болест – клюкарстването и говоренето зад гърба на другите хора.

Тази седмица обаче Тората продължава да ни говори за Цаарат, но в един по-различен вариант – а именно болестта този път не се появява по тялото на човек, а по къщата му. Тората казва:

„Когато влезеш в земята на Ханаан, която аз ще ти дам за твоя, аз ще причиня разрушително наказание над къщата, в земята, която притежаваш. И собственикът на къщата трябва да отиде при свещеника и да каже: Нещо като болест се появи над моя дом“.

Левит 14:34-35

И ако някак си можем да си представим наказанието за клюкарстване, да е болест, то домът ни да се разболее, е малко прекалено. И каква би била причината. Едва ли стените ни злословят. Раби Шломо Луншиц, един от големите равини на Прага, в своята книга Кли Якар обяснява, че тук става дума за друг вид грешка от страна на човек – скъперничество. И ни казва, че когато човек има щастието да притежава и да се радва на охолство, това е с цел да може да го сподели с всички около него, да може да бъде част от своята общност. Но ако човек реши, че трябва да остави своето състояние само за себе си и дори да се опита да покаже, че всъщност няма достатъчно и живее бедно, криейки имуществото си, се появява тайнствената болест, която сякаш като надпис на къщата иска да каже – тук има човек, който не е готов да бъде част от нашата общност. И всички трябва да го знаят. И колкото и да се опитва той да го замаже, изтрие или скрие – то обвинението ще се появява отново и отново, докато не е готов да се промени.

Цаарат не е просто болест – това е морална присъда на едно общество, което се стреми към равенство. То осъзнава, че няма да постигне икономическо и социално равенство и абсолютна справедливост, но знаейки, че някой ще имат повече от другите, ще ни накара да споделяме това, което имаме с всеки – без значение какъв е.

Днес домовете ни не се разболяват, дори и ние да не искаме да споделяме това, което имаме с останалите хора. Но пък така не помагаме на нас самите. Изследване на професора от Харвард Майкъл Нортън от 2008 показва, че хората се чувстват по-щастливи и живеят по-добре ако споделят определена сума пари с друг човек без да им се върне, отколкото ако я похарчат за себе си. А Пол Зак от Клермонтския университет добавя, че когато споделяме с другите тялото ни отделя хормона окситоцин, който помага да сме в добро настроение и щастливи.

И да, знам, че няма да започнем да споделяме това, което имаме с другите от страх от тайнствената болест по домовете ни. Но можем да го направим поне за да се почувстваме по-добре. Пък току виж и нашият дом заблести по свой начин така.

Пожелавам ви един прекрасен и споделен Шабат – Шабат Шалом.