Тази седмица завършваме четенето на четвъртата книга от Тората – Бамидбар и малко по малко вече виждаме края на годината. По-голямата част от пътуването на нашия народ, описано в книгата е преминало. Повечето закони и правила вече са дадени. Можем дори да усетим това настроение и в текста – сякаш вече по-тежкото е преминало и лесно ще прескочим каквото и да ни остава. И точно в края на парашата и книгата Бамидбар се появява една дума, която лесно можем
да не забележим, именно водени от тази приповдигнатост. Тората завършва Бамидбар с думите: Това са заповедите (мицвот) и правилата (мишпатим), които Б-г даде на израелтяните чрез Моше в земите на Моав при река Йордан, близо до Йерихон.

На пръв поглед това е напълно нормално изречение за книга, изпълнена със закони. Но ако отворим края на Ваикра – предишната книга, също изпълнена със закони – ще видим сходен текст, но с една разлика там се казва: „Това са заповедите (мицвот), които Б-г даде на Моше за еврейския народ на планината Синай“.
Защо една книга със закони съдържа само заповеди, а другата съдържа и правила и каква е разликата между двете. Средновековният коментатор Рабейну Бахия се опитва да отговори на този въпрос. Във Ваикра – книга, която християнството познава под името Левит заради голямото количество закони, свързани с ритуалите и свещениците (левити), ние виждаме описани отношенията ни с Всевишния. Това са заповеди, мицви – и както всички заповеди, ние трябва да ги изпълним. Дори да са ни трудни да ги разберем, дори понякога да са налогични и неясни – те са нашите заповеди.

Правилата – мишпатим, които срещаме в Бамидбар са нещо различно – това са закони, свързани с отношенията между нас като хора. И те са правила, не защото са с с по-малко значение и важност, а защото са създадени на база на това какво е правилно. Какво е справедливо. Това са правила, които целят да създадат едно справедливо, правилно общество, в което всеки човек може да живее добре и нормално. За да живеем заедно и правилно – не може да има заповеди, които са неясни, трябва да има правила, които почиват на справедливост и уважение. По-рано в историята ни Авраам е поканен да защити народа на Содом, защото е човек, който търси Цедек и Мишпат – Справедливост и правилност. Мишпат – правилността е това, което определя нашите отношения като хора.
И този Шабат бих искал да ни поканим да се замислим дали всичките ни отношения с другите хора се основават на този мишпат – на тази правилност, на справедливост и уважение. И ако не – да поправим това. Пожелавам ни винаги към нас да се отнасят по справедлив и уважителен начин. Но за да се случи това трябва и ние да преразгледаме себе си, както израелтяните в земите на Моав.
Шабат Шалом.