Ако трябва да съм честен парашат Корах е една от любимите ми. Едва ли има друга такава параша с ясно изразено послание и история – тази за въстанието на Корах, който с уж мисъл за народа, но с желание за власт се противопоставя на Моше и Аарон и накрая земята го поглъща. Но днес не искам да обърнем внимание на този момент в историята. А на какво се случва точно след въстанието. И Числа 17:17 ни информира, че Б-г заповядва на Моше: „Вземи от народа – от лидерите на народа по един жезъл – общо 12 жезъла. И напиши имената на лидерите на тези жезъли. … А на този на Леви напиши името на Аарон и ги постави пред Шатрата и този, чийто жезъл избера, ще разцъфти…“ Естествено Моше направил каквото Б-г му казал и поставил 12 жезъла пред палатката, а на другия ден жезълът на Аарон бил разцъфнал и дори бил родил плодове – бадеми. С което Аарон затвърдил религиозната си власт, като първосвещеник.

Тази история ме поразява не по-малко от историята за въстанието. Някак в главата си представям картината – на 12 пръчки на земята и една от тях – макар и стара и суха, отрупана с цветове и бадеми. От друга страна се питам (както и редица по-мъдри преди мен) – защо бадеми. Очевидно че това е начинът Б-г да покаже още веднъж на еврейския народ, че е с тях в пустинята – в момент, в който хората са склонни да се отклонят от вярата си. Но защо с точно този плод избира
Б-г да разцъфти жезъла на Аарон. Защо не с някой от плодовете на земята на Израел?

Рабейну Бахия ни дава едно възможно обяснение. Той казва – от една страна бадемът е изключително високо ценен и скъп. Той не е нещо случайно. Но и бадемът е първото дърво, което дава плод през пролетта. И освен това макар и горчив – смесен и добре приготвен, той може да стане сладък и приятен, като масапанът, който нашите баби приготвят само за най-сладките и приятни житейски моменти. Това, което Рабейну Бахия иска да ни покаже в тази история е за смисъла на лидерството – лидерство, което се случва на всички нас в някакъв аспект – в професионалния, личния или обществен живот.

Тази история ни призовава да не сме като Корах – вторачени в личната изгода и преуспяване, а по-скоро като Аарон. Аарон е като бадемовото дърво – той прави всичко в името на бъдещото поколение, на това което скоро ще се появи и бързо ще го наследи на лидерската позиция. И ще трябва да превърне горчивината в сладък масапан.

Пожелавам ни с тази параша винаги да гледаме напред и да правим всичко с мисъл за бъдещите поколения – за бъдещите бадеми и да превръщаме горчивината в сладост.
Шабат Шалом.