Tази седмица продължаваме четенето на парашите от книга Дварим – последната книга от Тората. В нея са повторени и развити редица закони от изключителна важност за израелтяните при тяхното навлизане в Обетованата земя. И в тази параша срещаме един закон, станал основата на правилата между работник и работодател в Юдаизма:

На работника да платиш заплатата в същия ден, преди залеза на слънцето, понеже той е нуждаещ се и той силно се нуждае (букв: душата му силно се нуждае) от парите; ако не той ще заплаче пред Б-г и ти ще имаш грях.

Буквалното значение на закона е ясно и то урежда правилата за заплащане на служителите и осигурява честност и забранява на работодатели да забавят и да обещават заплащане, от което техните служители се нуждаят.

Но според хасидският равин, раби Нахман от Бреслав, този закон крие различно значение. В своята книга Ликутей Мохаран, той казва, че трябва да видим буквалното значение на текста, че душата се нуждае от парите и казва, че често хората имаме склонността да отдаваме духовното, душата си в стремежа да преследваме парично и материално. Да забравяме за нас самите, семейството си и духовното ни развитие, за да изкараме още и още и да притежаваме повече. И така макар „душата ни силно да се нуждае“ от тези средства, в един момент можем да загубим душата.

Според раби Нахман решението на този проблем е Цедаката – отделянето за нуждаещите се регулярно на част от това, което изкарваме. Виждайки, че не всичко, което изкарваме, отива за материална наслада, а помага и на другите хора, дава шанс на душата ни да се развие.

Което е интересен поглед. Много традиции се опитват да се откъснат от материалното, от преследването на имуществото, от предметния свят около нас. Тук раби Нахман не ни призовава към това. Напротив – казва ни, че можем да преследваме материално и имуществно, стига да сме готови да върнем част от него за тези около нас, които нямат. И така да запазим баланса в света. И баланса в душата си.

В седмицата, в която откриваме нашето ново училище, искам да ни призова да се опитаме да следваме този принцип – заради нас и нашите деца – да се опитваме да даваме от себе си колкото и каквото можем, за да развием света около нас и себе си.

Шабат Шалом.