Тази седмица отбелязва края на първата серия от заповеди, които Б-г дава на Моше в предишните няколко параши и неговото появяване пред хората. И слизайки при тях, те забелязват, че лицето на Моше е озарено от светлина. Нещо повече малко по-надолу в Тората това озаряване се повтаря, сякаш за да ни покаже, че това не е временно явление и с напредване на времето то не отминава. Мароканският коментатор Раби Хаим ибн Итар в своята книга Ор Ахаим (светлината на живота) говори за тази светлина от лицето на Моше (на която и посвещава книгата си).

Той обяснява, че силата на преживяното, на наученото и разбраното от Моше е така силна, че тя кара лицето му да искри. И това успява да зарази и останалите и да ги накара да се включат с пълни сили в задачите, които им предстоят.

Опитвам се да си представя този момент. Как Моше слиза и е видян от всички, които може би не разбират всяка негова дума и всяка идея, която той им представя. И са критични към час от казаното (както ще видим впоследствие). Но въпреки това виждат енергията и светлината, които излизат от него и са готови да го последват и слушат, само заради тази енергия.

Това е и пожеланието ми към всички ни – да успеем да усетим тази светлина и да сме така сигурни и пламенни в идеите ни, че дори и без думи хората да виждат искрите им.

Шабат Шалом.