Ден след като празнуваме Пурим, е време да прочетем следващата параша Ки Тиса.

В нея разказът за построяването на Мишкана – подвижния Храм, и неговите функции спира, за да научим историята за Златния телец и греха на евреите в пустошта.

Всички знаем историята за Моше, който е на планината, и хората са притеснени и построяват идол, макар само преди 40 дни да са чули от Б-г забраната за идоли. И затова и Б-г, и Моше, който слиза със скрижалите, са ядосани.

Но докато гневът на Моше се потушава, Б-г е непримирим и е готов да унищожи еврейския народ. Затова Моше започва своето извинение и защитна реч, в която да накара Б-г да прости на евреите. И той казва:

Ако съм спечелил Твоето благоволение, моля се, покажи ми Твоите пътища, така че да Те познавам и да продължа да имам Твоето благоволение, но Ти знаеш, че този народ е Твой.

Коментаторите през историята често са обръщали внимание на изключително витиеватото обръщение на Моше. То е разбираемо. Б-г е гневен и всяка дума трябва да бъде премислена и точна, за да може гибелта на еврейския народ да бъде преодоляна.

Но немският коментатор рав Хирш обяснява, че тук има и едно по-различно разбиране.

Моше, според рав Хирш, не се извинява. Той призовава Б-г да му обясни защо е избрал еврейския народ (покажи ми Твоите пътища, така че да Те познавам). Б-г вече е избрал еврейския народ и го е извел от Египет. Той трябва да е знаел за всички проблеми, които народът има. Той е знаел, че еврейският народ не е идеален и няма да спазва всички закони от първия възможен момент. И въпреки това е избрал Авраам, Ицхак и Яков. И въпреки това е извел колената от робството в Египет. Той знае, че въпреки тези грешки те са готови да следват Тората и да правят добро в света.

Тук рав Хирш, сякаш през думите на Моше, се обръща към своите съвременници. Рав Хирш пише в средата и края на XIX век, когато вследствие на модернизма много хора започват да се колебаят в религията си. И да си казват, че ако не мога да бъда напълно идеален евреин, то тогава защо да спазвам заповедите. Не е ли по-добре да не правя нищо. Така и така Б-г ще е недоволен, че аз не мога да спазвам всичките Му заповеди.

И тук той, както и Моше казват: „Не. Б-г знае всичко това. И въпреки това е избрал еврейския народ да получи Тората и заповедите. Въпреки че знае колко трудно ще е на хората в пустошта, на хората от времето на рав Хирш и дори на хората днес да я спазват.“

И затова нито Б-г, нито Моше, нито ние днес трябва да се отказваме от нашия опит да стигаме по-близко до нея. Да разбираме пътищата ѝ и да я познаваме. Дори и да не можем да я изпълним изцяло.

Шабат Шалом!