В тазседмичната параша продължаваме с речта – завет на Моше и неговите съвети към израелтяните преди преминаването им на река Йордан и заселването им в Обетованата земя. В края на парашата виждаме следния съвет: „Никой човек няма да ти се изправи. Б-г, твоя Г-д ще постави ужасен страх (ираа) в цялата земя, в която стъпваш, както ти е обещал“.
И макар първичното значение на това изречение е ясно – че всички народи ще се страхуват от израелтяните, средновековния испански коментатор Исак бен Моше Арама в своята книга „Акедат Ицхак“ споделя, че това може да се видим по два начина. Да определено Ираа е ужасяващ страх като от по-силен противник и това може да се види на няколко места в Тората. Но Ираа може да значи и уважение – притеснението, което имаме, когато пред нас е уважавана и важна личност. И той дава сравнение с Перке Авот – сборника с етика в Мишната, където същата дума е използвана, за да ни каже, че трябва да уважаваме нашите учители.
Раби Исак казва – със сигурност притеснението и страха от учителя не е страха, който имаме от страшния враг. Това е страх, който се корени в уважението, което имаме към учителя ни и това, което той може да ни даде като знание. Този страх е позитивен и ни кара да се стараем повече и да искаме да знаем повече. Използвайки това значение посланието на Моше става различно. Моше сякаш иска да каже на израелтяните – трябва да сте достойни за уважение. Нека хората се притесняват от вас, защото те ще искат да учат, да знаят от вас – нека се страхуват да не ви разочароват. Нека търсят вашето знание и умение.
Това е и моето пожелание към всички ни тази седмица. Да бъдем хора, достойни за уважение и ако създаваме страх в някой, да е това уважително притеснение. И да можем наистина да учим един от друг…
Шабат Шалом.