Тази седмица започваме четенето на последната книга от Тората – Дварим. В нея Моше започва една дълга реч – своя завет към еврейския народ, който съвсем скоро ще премине в Обещаната им земя. И в началото на тази реч виждаме един текст, който някак като че ли не звучи добре:

Двраим1:8:
Ето виж, Аз ще дам земята на вас. Иди и придобий земята, която Б-г обеща на вашите бащи Авраам, Исак и Яков да бъде тяхна и на техните наследници.“

И всеки от вас, който е прекарал дори и малко време в училище, ще каже веднага – не може да се сменят така единствено и множествено число. Как така Виж – а после вас, как така Иди и придобий, а после вашите бащи… Защо Тората така свободно си играе с граматиката. Големият
марокански равин Ор Ахаим се опитва да отговори на този въпрос, като обяснява: Моше всъщност стои на брега на реката. Хората наистина могат да видят – всеки един от тях може да види как изглежда земята. В това си действие те са като един – всеки може да насочи очите си и ще види това, което е пред него или нея. Но когато получи земята, тогава не е ясно кой какво ще направи с нея. Някои ще направят добри неща, други не; някои ще са трудолюбиви, други не, някои ще прославят земята, други ще я посрамят. И ако в погледа си хората са като едни – те виждат пред себе си едно и също, как ще постъпят с това, което виждат, ги отделя и ги прави множество.

И се замислих над този урок на Ор Ахаим. За евреите, вперили поглед в бъдещето, чувстващи се като един, но когато това бъдеще става реалност, започващи да се разделят, спорят и да правят различно на това, което са си представяли в онзи мечтателен момент. Дали и на нас често не ни се случва това. Да планираме, да мечтаем и да гледаме напред и впоследствие да се сблъскаме с реалността на света и да направим компромис. Моше осъзнава този проблем, но веднага се връща към единственото число в иди и придобий – сякаш казвайки – Знам, че няма да е както сте си го представяли и мечтали, че няма да е идеално и по план, но трябва да успеете да преодолеете това разочарование и да постигнете възможно най-много заедно. И сякаш и на нас тази параша иска да ни каже – да бъдещето няма да е така розово, както си го
представяте, но не се отказвайте от мечтите и идеалите си, от плановете и идеите си, бъдете реалисти, но не забравяйте онази гледка и мечта, която сте имали преди.

Затова тази седмица ни пожелавам да не забравяме гледките и мечтите си въпреки трудностите,
които бъдещето ще ни предложи.

Шабат Шалом.