Последните две параши от книга Шмот (Изход), които четем тази и следващата седмица на пръв поглед могат да ни объркат със съдържанието си. Описанието на подвижния Храм – Мишкан продължава и тази седмица параша Вайехел влиза в детайли в описанието на вътрешността и обзавеждането на олтара и всичко около него. Човек лесно би могъл да си каже – аз оттук урок не мога да извадя – това е по-скоро каталог на мебелен магазин, отколкото поучителна история.

Не така са смятали равините от древността, коментирайки и създавайки мидраши върху този текст и именно когато в края на парашата сме готови да се откажем от търсене на смисъл, коментирайки върху фактът, че на олтара има четири рога. И мидрашът казва: Единият рог е за традицията, която сме получили на планината Синай, вторият е за Тората, третият символизира свещениците, а четвъртия царете…

Този мидраш ме озадачи. Не само че ми отне време да намеря връзката на олтара с тези концепции, но и защо точно тези четири. И осъзнах, че комбинацията между тях символизират и доброто общество. Общество, което почива на традициите, предавани от поколение на поколение, водещи своето начало във време, в което и ние не сме сигурни точно кога. Но заедно с тези традиции са и законите и правилата, модерни и отговарящи на актуалното време, в което живеем. И за да се постигне този баланс между традиция и модерност, имаме и двата типа лидери – едните свещениците, които са извън времето – чиято задача е да търсят духовното, големите отговори на важните въпроси, но заедно с тях и царете – тези, които трябва да осигурят решение на злободневните проблеми, на тези въпроси, в които често не можем да видим духовност, но без тях няма как да съществуваме. И чак когато успеем да съберем всички тези неща – традиция и модерност, големите планове и дребните детайли заедно, можем да построим и нашия олтар, можем да създадем нашата общност и общество. И дори и само едно от тези четири рога да не е в баланс с всичко останало, изграденото рухва…

Така че тази седмица ни пожелавам да имаме от всичко това – да пазим традицията ни и да успяваме да намираме съвременния й прочит, да търсим големите въпроси и големите отговори, но и да не забравяме и всеки малък детайл или въпрос, стоящ пред нас. И тогава ще можем да изградим всичко, което искаме.

Шабат Шалом.