Тази седмица продължаваме пътуването с Авраам и параша Вайера. В една от най-запомнящите се параши ще прочетем за срещата на Авраам с ангели и раждането на сина му и най-голямото изпитание пред нашия патриарх – Акедат Ицхак – Жертвата на Ицхак. Но сега искам да се насочим към един друг момент, свързан и с темата на парашите ни тази година – вглеждане в грешки, проблеми и провали в Тората и уроците, които можем да научим от тях. Днес искам да си поговорим за Содом.
Може би си спомняте историята за това как виковете на ужасени от зверствата в града стигат до Б-г и той решава да унищожи града, но преди това Авраам се застъпва за хората там и се опитва да убеди Б-г, че не бива да посяга на жителите и че сред тях има и добри хора.
Б-г се съгласява да пощади града, ако в него има 50 добри хора, а впоследствие Авраам успява да Го убеди, че 40, 30 и дори 10 праведници ще са достатъчни всички в Содом да бъдат спасени.
В крайна сметка десет добри не биват намерени и „камък не остава върху камък в Содом…“ Но наистина ли в целия град не могат да се намерят десетима добри хора?
Според немския равин от 19. Век Самуел Рафаел Хирш в града е имало дори и повече добри хора. Но когато Авраам казва, че ще потърси „десет праведника сред града“ той има предвид хора, които живеят сред другите, вдъхновяват, работят и се опитват да променят затъналите в зло свои съседи. Праведниците на Хирш не се изолират и не живеят в специални оградени места – а сред обикновените хора, дори сред грешници и служат като учители и добри съседи. Те не се грижат само за себе си и семейството си, но и за своите сънародници и съграждани, за своето общество. Те няма да се изолират от проблемите.
За рав Хирш Содом не е унищожен защото хората са зли, а защото няма добри хора, които биха работили за подобряването на града. Ако дори десетима бяха там сред другите и помагаха, то градът би имал шанс за спасение.
И тук е и поуката от тазседмичната ни параша. Понякога ни е много лесно да се изолираме и да водим добър и ценностен живот – възпитавайки децата си в морал и възмущавайки се на хората около нас, които не следват тези ценности. Но урокът от Содом е, че без активно да се впуснем да променяме света към добро – човек след човек, то ние спираме да се различаваме от тези, които така възмутени критикуваме.
Този Шабат искам да ни пожелая да започнем да променяме града, обществото света ни – от хората около нас и да направим така, че където и да живеем има не просто 10 добри хора, а много повече.
Шабат Шалом.