Tази седмица четем една от последните параши в Тората – Вайелех. Моше е в края на своята реч пред еврейския народ и всички, включително и той, осъзнават, че това е една от последните срещи с лидера, водил народа над 40 години. И Моше завършва своята реч необичайно: „Защото знам, че когато умря, вие ще се обърнете от пътя, който ви начертах и ще ви постигне нещастие…“ Което е необичайно, защото това предсказание на Моше не се сбъдва. Напротив във времето на наследника на Моше – след неговата смърт – Йошуа, хората продължават да следват заповедите, които са получили и да имат успехи. Проблемите започват да се появяват едва след смъртта и на Йошуа и тогава като че ли можем да видим сбъдване на предсказанието на Моше.
Средновековният испански коментатор Рабейну Бахия се опитва да обясни това и казва, че ние просто не разбираме първата част от посланието на Моше – „Когато умря“. Според Рабейну Бахия дори и след физическата смърт на човек, неговите послания, завети и съвети продължават да живеят чрез учениците му и именно затова по времето на Йошуа – най-изтъкнатият ученик на Моше, ние сякаш виждаме Моше и неговите уроци живи. И точно след като Йошуа не успява да обучи свой наследник и ученик, започва и сбъдване на предсказанието и „смъртта на Моше“.
Мисля си, че Рабейну Бахия иска да ни покаже два важни урока. Първият е за важността на образованието. А вторият за приемствеността. Ние сме народ от учители и ученици. Приемаме съвети и завети от предишното поколение, за да ги приложим на практика и да научим следващото. Всеки един от нас е ученик на своите родители и общност, но и всеки един от нас носи отговорността да бъде учител на следващите след нас. Само така можем да се запазим живи. Затова в началото на тази нова година, нека бъдем заедно ученици и учители и нека запазим пламакът на Моше жив. Шабат Шалом.