Тази седмица започваме четенето на третата книга от Тората за тази година – Ваикра /Левит/, започвайки с парашата, носеща същото име. В цялата книга ще научим различни закони, свързани със свещениците в Храма, с различните ритуали и с различните начини за изкупуване на грешки. Именно с това започва и първата параша. И в нейния край откриваме един закон, който казва: Когато човек (букв. Душа) извърши грях пред своя Б-г като лъжовно се отнесе към своя близък чрез заем, парично обещание, кражба или лъжа…. трябва да плати дължимото и една пета отгоре…“. И известният марокански коментатор Ор Ахаим, към когото често се обръщаме тази година за пояснение забелязва, че в началото си законът говори не за човек, а за душа. И обяснява, че тук става дума за прегрешения, които често дори биха ни изглеждали дребни – забравили сме да върнем пари на някого – обещали сме нещо и не сме го изпълнили и т.н. Сигурен съм, че ние четящите и дискутиращи заедно този текст не сме крадци и престъпници. Но и съм сигурен, че всеки един е бил в подобна ситуация, забравяйки и неглижирайки свой близък.

Споре Ор Ахаим именно това е опасното нещо тук. Именно защото виждаме тези неща като безобидни, не само ние като хора, но и душата ни страда. Защото почваме да приемаме, че това е нещо нормално и можем винаги да го правим. А не осъзнаваме, че макар и със сигурност по-дребно като размер от кражба и измама, това може да има последствия върху нашите близки и дори да ни коства отношенията с тях.

Затова и следващият път като поемем обещание или вземем пари на заем, трябва да не забравяме да изпълним поетия ангажимент и да не си позволим да забравяме. Защото нещо толкова малко би могло много да промени отношенията ни с хората. И както виждаме и в текста да пострада дори душата ни.

Шабат Шалом.