Тази седмица четем параша Бехар – предпоследната от книга Ваикра. След дълга серия от закони за извършване на различни ритуали, хранителни закони и отношения между хората, последните
две параши се обръщат към отношенията на човек към Б-г. И Бехар завършва с изречението – „Пази Шабатите Ми и почитай светилището Ми. Аз съм Б-г“.

Макар много от заповедите в Тората да завършват с тази формула – Аз съм Б-г, равините в течение на векове са спорили защо точно тук виждаме това изречение. И един от отговорите, които традицията ни е запазила е, че тук сякаш Б-г се опитва да ни каже – Пази Шабатите Ми, защото и Аз пазих Шабат – първият Шабат – седмият ден след Сътворението. Което обаче ни е малко трудно да го повярваме. Защото нашата представа за Шабат е ден за почивка. А нима Б-г има нужда от почивка – нали е всемогъщ и всесилен и законите на природата не Му влияят. Може би точно в този текст се крие и възможността за разбирането на Шабат.

Шабат в нашата традиция не е просто ден за почивка. Това е денят, в който процесът по Сътворение е приключил. И Б-г се е спрял от правене и се е отдръпнал и е видял Своето творение без повече да поправя и променя. Шабат е денят, който обославя нашата седмица (не случайно думата Шабат и Шавуа – седмица са близки). Седмицата за разлика от другите времеви понятия (ден, месец, година) е чисто човешко изобретение. Ние нямаме астрономическа нужда от седмицата. Но имаме духовна нужда. Нуждата каквото и да правим, то да бъде в рамки и да има начало и край и момент, в който ще се отделим и ще видим резултата от делата ни. Ако нямаме Шабат и седмицата, можем да стигнем до момента, в който потъваме в безкрайна работа и създаване без почивка и без да можем да видим резултат – защото никога
нещата няма да са абсолютно перфектни и идеални и ще ги правим отново и отново без край…
Затова трябва да имаме един момент – по възможност веднъж на седем дни, в които ще спрем и ще погледнем какво сме постигнали и дори да не е перфектно, ще се насладим на постигнатото. Защото дори и на седмия ден от Сътворението Земята не е била перфектна (тя дори и сега не е), но това не е спряло Б-г да отбележи Шабат…
Нека го направим и ние.

Шабат Шалом.