Започваме четенето и разглеждането на тазгодишния цикъл параши отново от параша Берешит – от Сътворението на света. Тази година моят фокус няма да бъде като предишната по-скоро в началото и името на парашите – защо така са избрани, а ще се насоча към техния край – защо равините са решили парашата да свърши с тези думи и водейки се от това, което знам още от дете – че всяка хубава приказка в своя край крие поука, ще се опитам да намеря поуките в завършеците на парашите.

И това е изключително трудна задача за тази конкретна параша, която разказва толкова много събития, които ни блазнят да им обърнем внимание – Сътворението на света, Адам и Ева, Каин и Авел, но ние се насочваме директно към края на парашата, която завършва със следните две изречения: И Б-г каза: „Аз ще изтрия от лицето на земята човекът, когото създадох- заедно със зверовете, пълзящите твари и птиците от небето; понеже аз съжалих, че съм ги създал. И Ной се понрави на Б-г.“ И коментаторите са се чудили защо това последно изречение – за Ной, се е промъкнало в парашата. Защо не завършва със заканата на Б-г, нали все пак следващата параша ще бъде посветена почти изцяло на Ной и неговата история. Не може ли И Ной се понрави на Б-г да бъде естественото начало на следващата история. Освен това ако спрем със заканата на Б-г, спокойно можем да сложим рамката на тази параша – в която Б-г започва със Сътворението на всичко и завършва с унищожението на всичко. Параша, в която да се види могъществото на Създателя? Всичко това е логично и все пак накрая ние прочитаме, че Ной се е понравил на Б-г.

Равините, а и честно казано и аз самият не искаме да живеем в свят и традиция, чиято откриваща и основна история е, че всичко се случва без наша намеса и Някой над нас решава всичко и създава и унищожава по свое усмотрение без ние да имаме право на глас. Моделът на гръцкия пантеон с богове, които се забавляват за сметка на хората и трябва да бъдат умиротворявани, не работи при нас. Нещо повече ние не искаме да повярваме, че в който и да е момент на историята ни не е имало поне един добър човек. Поне един, който може да ни се понрави – на нас и на Б-г, заради делата си.

А не е трудно да си представим, че няма добри хора. Човешката история (включително и изключително последните 100 години) ни е показала, че добри хора не винаги се намират лесно. И е най-лесно да си кажеш – е щом всички са зли, аз що да съм добър. Но това не значи, че добри хора не съществуват. В еврейската традиция, че във всеки момент по света живеят 36 напълно добри хора, заради които светът си струва да съществува и ние никога не знаем кои са. И нашата задача е да се опитаме ден след ден да бъдем по-добри, за да може този брой да се увеличи докато не стане 7-8 милиарда.

Така че още първата параша ни показва, че дори и когато смятаме, че няма нищо добро и няма добри хора, винаги има поне един и вместо да си кажем – е щом е така и аз ще правя злини, да потърсим този един и да се поучим от него. Това е и моето пожелание за тази седмица да търсим добрите хора около нас и да ги превърнем в наши учители. Шабат Шалом.