Тази седмица параша Бехалотеха ни представя един момент, който се среща сравнително често в историята на Тората – оплакването на израелтяните в пустинята. На няколко момента от самия
Изход до сега виждахме как хората отиват при Моше и се оплакват от различни неща. И в тази параша виждаме следващият епизод на това оплакване с думите: „Ех само да имахме месо да ядем. Помним рибите, които ядяхме без пари в Египет, краставиците, пъпешите, празът, лукът, чесънът… Сега коремите ни стържат. Няма нищо, само тази манна.“
Което на пръв поглед е резонно оплакване. Евреите вървят в продължение на години вече из пустинята и единственото, което имат пред себе си като храна е специалната мана, която пада от небесата. И дори и тя да има страхотен вкус, нормално е тя да писне на хората.

Не така обаче смятат равините от Талмуда и средновековните коментатори. Първо мидраш в Сифрей ни обяснява, че маната е имала невероятната способност да има вкус на каквото всеки един човек му е било вкусно и решал – за един тя е имала вкус на пилешко, на друг – на чушки пълнени. И всеки е бил заситен от това, което яде. Раби Хезкия бен Маноах, известен като Хизкуни пък добавя, че изброените египетски храни – месото, рибата, плодовете и зеленчуците наистина са излизали безплатни за хората, но това са били остатъците, останали след египтяните – робите е нямало как да вземат храна преди господарите си. Така че най-вероятно тази храна е била недостатъчна и с не-добро качество. Но тогава защо изведнъж израелтяните се оплакват от по-
обилна и вкусна храна и искат нещо, което не е задължително да е било добро за тях.
И причините, които изтъкват коментаторите са две – от една страна – от напускането на Египет е минало време и хората имат способността с течение на времето да позабравят лошото и то да
почне да им изглежда по-добро. Втората причина е в характера на маната и описаното й по-горе качество – тя наистина може да има вкус на това, което ние решим. И ако решим да е на нещо
любимо, то тя ще е на нещо любимо. Но когато решим да бъдем песимисти, тя започва да има еднообразен, дори горчив вкус.
Не знам за маната, но тази история е добро обяснение на човешката ни природа. Как изглежда светът около нас зависи и от нашия поглед. Ако сме се вгледали в миналото (било то героично, красиво и прекрасно) и не искаме настоящето да е добро, то няма как да стане добро. Но ако решим, че дори обикновените неща около нас могат да бъдат прекрасни и необикновени, то чудото ще се случи. Искрено вярвам, че маната е имала обикновен вкус – нито е била вкусна, нито
е била горчива. И хората са решили какъв да бъде или да не бъде нейният вкус.

Пожелавам ни да правим нещата около нас все по-приятни и вкусни и все по-оптимистични.
Шабат Шалом