В края на предпоследната параша от Тората – Аазину, която ще прочетем тази седмица, Б-г се обръща към Моше с указания как да се отправи на последния си път. И парашата завършва с думите:

„И ти ще видиш земята от разстояние, но няма да влезеш – земята, която давам на еврейския народ“ (32:52).

И това е повторение на почти същото изречение, което се среща няколко стиха по-нагоре:

„Качи се на планината Небо… и виж земята на Ханаан, която ще дам на израелтяните като тяхно притежание“ (32:49).

И коментаторите с учудване забелязват това повторение. Тората е известна със своята краткост и пропускане на множество думи и събития, които счита за маловажни. Защо това е от такова значение, че трябва да ни се повтори два пъти почти едно след друго.

Рабейну Бахия, испанският средновековен коментатор, ни предоставя възможно разбиране. Той казва, че важното тук е липсата на Ханаан в 52 стих. И той обяснява, че тук Б-г кани Моше не просто да види физическата земя, която е обещана на еврейския народ, а и да се опита да си представи градовете, животът и как тя ще бъде развита.

И тук можем да видим интересно разбиране дори и за днешния ни свят. Много често, когато подготвяме нещо, когато изграждаме нещо – било то идея, проект или семейство – ние не само се опитваме да видим моментния резултат, а как би изглеждал в бъдещето. Тук според Рабейну Бахия това се дава като шанс на Моше – да надникне в бъдещето и да види за секунда обещаната земя заселена и разцъфтяваща. Само така макар и да не може да я види наистина заселена и да стъпи в нея, той може да приключи живота си спокоен.

В този Шабат няколко дни след Йом Кипур ни пожелавам всичко, което започнем тази година да го видим изпълнено и да видим резултатите на нашите начинания и да може тези резултати да ни носят само радост. Шабат Шалом.