СОФИЙСКА СИНАГОГА
ИСТОРИЯ НА СГРАДАТА
Сградата на Централната софийска синагога е гордостта на българската еврейска общност. Тя е една от трите най-големи сефарадски (испано-еврейски) синагоги в Европа и най-голямата на Балканския полуостров.
В началото на XX век еврейската общност от София (тогава с равин д-р Еренпрайс и председател на общността Езра Сол) събират доброволни пожертвования и канят виенския архитект Фридрих Грюнангер да изготви проект за синагогата. Имената на десетимата „най-заслужили“ личности за построяването й са изписани вляво на стената, след като се влезе в сградата. Само за четири години архитектът успява да организира и завърши строителството. В основата на синагогата са вградени надгробни камъни от старо еврейско гробище.
Стойността на изграждането й възлиза на 437 000 златни лева.
Сградата на Централната софийска синагога е построена на мястото на съществувалата по-рано синагога „Аава ва Хесед“ („Любов и доброта“), чиито последен равин е бил Мосоначи Узиел. Новата синагога е създадена в испано-мавритански стил с елементи на виенски сецесион. В съответствие с традициите за сефардските синагоги на влизане се минава през голям двор. Сграда е има правоъгълна форма с централен купол и нартика (преддверие). Главното светилище е осмоъгълно, с четири полукупола на заострените ъгли и с правоъгълни пространства помежду им. Всички те са отделени от светилището с арки, които служат за подпори на женското отделение.
Олтарът („Арон акодеша“) е на пиедестал от бял мрамор, заобиколен с изящни перила. Главното молитвено помещение има 1 170 места и над него е разположен осмоъгълен купол, от който виси огромен полилей. Това помещение е с диаметър 20 м, а пълната му височина е 31 м. Било е създадено, за да хармонизира с четирите малки купола над раковиновидните ъгли и осемте малки кули с куполообразни покриви. Интериорът е богато украсен с многоцветни венециански мозайки, мраморни колони и множество орнаментални дърворезби и елементи по стените. Столовете са изработени от славонски дъб от горите на Сърбия. Авторът стриктно се е придържал към еврейския закон и към традицията. Няма изобразени човешки лица, а таванът е така изрисуван, че да символизира Небесата. В пода на централната и южната пътека са вградени метални решетки, под които се е намирала системата за отопление през зимата. От запалена пещ в мазето топлият въздух е излизал през решетките. Преди да се влезе в синагогата, могат да се видят две кули на покрива, които са комините за подовото отопление.
Фасадата на синагогата е еклектична – комбинация от мавритански и венециански стил. Сградата е разположена върху 659 кв. м., а общата застроена площ е 1000 кв. м. Височината на купола отвътре е 23 м., а диаметърът – 19 м. Височината на синагогата – от тротоара до върха на купола – е 31 м. Акустиката на помещението е на най-високо ниво.
Историкът Аврам Таджер в книгата си на ладино „Notas Historicas“ („Исторически бележки“) разказва за откриването на синагогата: „Девети септември 1909 г. ще бъде исторически ден за българските евреи. На този ден бе открита Софийската синагога. Това е не само един голям празник за евреите от столицата, а и ден, в който е издигнат престижът на българските евреи. С откриването на Софийската синагога уважението към еврейската общност и към цялото българско еврейство неимоверно нарасна. Всички магазини бяха затворени както за празник, и цялото българско население поздрави чедата на Израел послучай празничното откриване на синагогата.“
Офциалното откриване на синагогата е станало в присъствието на цар Фердинанд, съпругата му Елеонора, министър-председателя Малинов, министри, Н.В.П. митрополит Партений и дипломати.
През Втората световна война София и други градове са били бомбардирани. На 13 април 1944 г. бомба пада в североизточния ъгъл на синагогата, но не избухва. Нанесени са повреди на това място, но вследствие на вибрациите, причинени от бомбата, прекрасните цветни витражи са изпочупени. Проф. Греди Асса е оцветил един витраж над балкона, за да може да напомня колко красиви са били преди да бъдат унищожени.
През 1982 г. тогавашният министър на културата прави опит да трансформира синагогата в концертна зала. Но еврейската общност и лидерите на синагогата категорично се противопоставят. Предложението е отменено и Софийската централна синагога запазва своя статут. През 1956 г. е обявена за паметник на културата с национално значение.
СИНАГОГАТА ДНЕС
Поради факта, че еврейската общност в София е малка, в днешни дни балконът на синагогата не се използва. В големия салон се извършват богослужения само по време на големите еврейски празници и събития. В него има около 400 места, като лявата половина е предназначена за жени, а дясната за мъже. Всекидневните молитви се извършват в малко молитвено помещение (мидраш), вдясно от входа.
СИМВОЛИ
Архитект Грюнангер е вградил в Софийската синагога еврейски символи, опирайки се главно на числото осем, което има важно символно значение в юдаизма. На осмия ден от раждането на бебе от мъжки пол се извършва ритуалът Брит мила (обрязване). Едва тогава детето получава име и става член на общността. Осем дни е горял и пламъкът на свещниците в Храма след повторното му освещаване в края на бунта на макавеите срещу управляващата селевкидска династия през 168 г. пр. н.е.
Големият централен полилей в Софийската синагога е изработен във Виена. Той е от месинг и е по проект на Фридрих Грюнангер. Теглото му е 1700 кг. В периферията му са вградени около 400 шестолъчни звезди, а в центъра се намира по-малък полилей и около него кръг от лампи. Всяка лампа от кръга и малкият полилей в центъра повтарят формата на големия полилей. Броят на лампите в периферията на големия и малкия полилей, както и на кръга от лампи, е осем. Всички лампи, висящи от балкона, са умалени копия на големия полилей. Горната част на полилеите и на малките лампи е във формата на корона. Короната е символното пресъздаване на Тората (Петокнижието).
Другият символ с числото 8 е в подовата венецианска мозайка. Използваният орнамент е осмоъгълна звезда, в чийто център е разположено цвете с осем листа.
