Софийска синагога - Музей
ЕДИН УНИКАЛЕН МУЗЕЙ
Еврейският исторически музей в София към Организацията на евреите в България "Шалом" се помещава в сградата на Софийската синагога от 8 май 1992 г. Той е своеобразно продължение на постояната експозиция "Спасяването на българските евреи 1941-1944", поддържана от 1968 г. до 1990 г., като неговата цел е издирването, опазването, изучаването и популяризирането на еврейското културно и историческо наследство в България. В постоянните експозиции "Еврейските общности в България" и "Холокостът и спасяването на евреите в България" са изложени фотодокументални материали и ценни колекции от печатни издания, ритуални и други предмети (датирани от 18 в. до 20 в.). Те запознават посетителят с юдаизма, еврейските празници, обичаи, традиции, начин на живот и култура. Музейната изложба следва историята на заселването и живота на евреите по българските земи и тяхното многовековно съжителство с българите от древни времена до "Голямата алия" след основаването на държавата Израел. Специално внимание е отделено на спасяването на евреите в България по време на Втората световна война на фона на трагичната съдба на шест милиона евреи, убити в Европа по време на нацизма.
ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО
Постоянна експозиция
"ЕВРЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ"
Евреите са сред народите, които са се заселили на Балканския полуостров преди стотици години. Важно доказателство за тяхното присъствие по земите на днешна България е камъкът от Ескус (село Гиген) с паметен надпис на латински от архисинагогус Йосиф от края на 2 в. след новата ера, и синагогата във Филипополис (Пловдив) с надпис на гръцки и рисунка на златен седмосвещник (менора) на цветната подова мозайка от трети и четвърти век от новата ера. Когато приключва периодът на късната античност и започват средните векове, появяват се известен брой еврейски общности на така наречените романьоти, част от които пристигат по времето на Първото българско царство от Византия. Втората компактна маса от еврейски заселници са ашкеназите, които през 11 в. се преселват от германските земи (Бохемия и Бавария) и Унгария най-вече поради религиозно преследване. През 12 в. значителен брой еврейски търговци от Рагуса, Генуа и Венеция съставляват друга група, която приема, че условията във Второто българско царство са добри за нейната дейност. Важен исторически факт е, че царица Теодора /14 в./, съпруга на цар Иван Александър и майка на последния български средновековен владетел в столицата Търново Иван Шишман е еврейка, приела християнството. Двама известни равини заживяват във Видин (14 в.) - Моше Йевани и равин Шалом от Нойщад, който основава училище за равини.
След 1492 г. хиляди сефарадски евреи, изгонени от Испания и Португалия (1496-1497), се установяват в големите балкански градски центрове и в голям брой български градове, тогава под Османско управление. Сефарадите основават свои общности и допринасят със своето знание, опит и умения за местната икономика и културното развитие. През 1523 Йозеф Каро - учен, систематизирал еврейския религиозен закон, работи и преподава в Талмудската академия (Йешива) в Никопол. Месианското движение на Сабетай Зеви (през 17 в.) и Якоб Франк (през 18 в.) намира ревностни привърженици в София, където се установява Натан от Газа, както и в Никопол.
Голям брой евреи вземат присърце идеалите на Българското освободително движение. Имайки еднакви граждански права, гарантирани от Търновската конституция и международните спогодби, евреите в освободена България се радват на религиозна независимост. Те развиват икономическа, благотворителна, образователна, културна и други дейности посредством своите институции и организации. Ционизмът като национално движение се разпространява рано в страната и има много организирани последователи. Евреите се държат като лоялни граждани, които не само че се бият и умират в редиците на Българската армия, но също така взимат и активно участие в различни сфери на обществения живот на страната. България е страната, където са родени Елиас Канети, Жул Паскин и Панчо Владигеров.
Постоянна експозиция
"ХОЛОКОСТЪТ И СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ"
Холокостът и унищожението на шест милиона евреи от Европа по време на Втората световна война чрез кланета, затваряне и убийства в гета, масови екзекуции и депортиране в концетрационни лагери за масово физическо унищожение, е едно от най-ужасните престъпления в човешката история.
Дискриминацията спрямо евреите се засилва след 1935 г. с въвеждането на Нюрнбергските закони и антиеврейските закони в Румъния, Австрия, Италия, Унгария и Чехословакия (Протекторатът).
На 20 януари 1942 г. Нацистката конференция от ул. "Ванзее" в Берлин, ръководена от началника на Гестапо Р. Хайдрих, приема "Окончателното решение на еврейския въпрос" за депортацията над 11 милиона евреи на Изток, а именно към Полша и лагерите на смъртта.
Ориентацията на България към съюз с нацистка Германия води до приемането от Народното събрание на Закон за защита на нацията (24 декември 1940 г.), предложен от правителството, дошло на власт на 23 януари 1941 г. Преди, по време и след приемането на ЗЗН, и поради антиеврейските закони и мерки, които са приети, се надига вълна на възмущение и протести срещу институциите от страна на асоциации и граждани с различни професии - писатели, адвокати, лекари, журналисти, политици, депутати, обществени фигури, артисти, художници, Светия синод на Българската православна църква, активисти на Работническата партия и Работническия младежки съюз, търговци, бръснари, работници и студенти. Особено активни в опозицията са също Централната еврейска консистория в България, младежките еврейски организации и други. Голям брой евреи взимат участие в нелегалната борба и партизанското съпротивително движение.
На 2 март 1943 г. правителството, на основата на подписаното на 22 февруари 1943 г. споразумение между А. Белев – комисар по еврейските въпроси и Т. Данекер - германски представител, нарежда депортирането на 20 000 евреи от "наскоро освободените земи". През март 1943 г. 11 343 евреи са депортирани от Вардарска Македония и Беломорска Тракия към лагерите на смъртта. Изработен е пъклен план и са взети мерки за депортирането и на няколко хиляди евреи от "старите предели" на страната.
Делегация от Кюстендил информира за това своя съгражданин Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, който подготвя изложение до министър-председателя, подписано от още 42 депутати от управляващото мнозинство. Българската православна църква заема твърда позиция в защита на евреите. Политици, общественици и обикновени граждани отново протестират срещу депортирането.
Вътрешното напрежение и международната обстановка оказват влияние на управляващите и животът на евреите от старите територии е спасен.
На 21 май 1943 г. правителството нарежда евреите от София (25 000 души) да бъдат изселени в провинцията. Срещу този акт на 24 май 1943 г. се организира голяма протестна демонстрация в столицата, която е разпръсната от полицията. Евреите са прехвърлени във вътрешността на страната, някои са изпратени в концентрационни лагери, а мъжете са изпратени в трудови лагери. Външнополитическите фактори и политическата криза, която започва със смъртта на цар Борис III през август 1943 г., все повече и повече кара българското правителство да стои настрани от антисемитската политика. Пълната отмяна на антиеврейските закони е направена от правителството на Народния фронт след 9 септември 1944 г. Около 50 000 евреи са спасени. По-голямата част от тях участват в "Голямата алия" след основаването на държавата Израел през 1947 г.
Работно време:
Всеки работен ден от 8.30 ч. до 12.30 ч. и от 13 ч. до 16.30 ч.
Музеят предлага организирани лекции на български, английски и иврит, цената е включена във входния билет.
Тел. : ++ 359 2 983 14 40
e-mail: jewishmuseum@shalom.bg