Кашер в България - Какво е Кашер?
Какво е Кашер? · Кашерни продукти, налични в синагогата · Списък на кашерните продукти в България · Сертификати за кашер на Рабанут · Кошер Ъпдейт България 2010Какво означава Кашер?
„Кошер” или кашер на Иврит буквално означава: подходящ, удобен. Всъщност, когато определен хранителен продукт е произведен под надзор на Равин и отговаря на еврейските закони за храненето, той се счита за подходящ да се яде от евреи.
Истината е, че съществуват милиони хора по света, които спазват законите на „Кашрут” Някои от тях поради религиозни убеждения, други- за да са сигурни, че продуктите, които консумират са под постоянен контрол, което ще ги подсигурява, че няма да консумират някакъв продукт или съставка, която не желаят. Всъщност има причина за това „Кашрут” често да се асоциира с понятието за здравословен живот.
За да е възможен контрол, който да посрещне изисквания за „Кашрут” са необходими познания за всяка от съставките използвана в процеса на изработване на продукта от една страна, и добро познаване на производствения процес от друга. Много международни производители на храна са стигнали до извода, че контролът за „Кашрут” означава висока оценка за сигурност в качеството на храните.
Какво прави един продукт кашер?
Тук ще намерите кратко резюме с някои основни закони за „Кашрут”, които изграждат обща представа за понятието кашер. Точното определяне на това какво е кашерен продукт има доста по-дълбоко и сложно описание от това, което може да намерите тук.
КАШЕРНИ ЖИВОТНИ:
Бозайници:
Основните изисквания за физическите характеристики на бозайниците са две:
А. Да са чифтокопитни (копитата им да са разделени)
Б. Да преживят (да имат 4 етапа на храносмилане)
По същество има три вида домашни животни, които са кашер: говеда (едър рогат добитък), овце и кози. Въпреки че не са много широко разпространени в тази категория попадат също и елен, бизон, газела, антилопа, жираф и др.
Птици:
Въпреки че в Тората няма ясни изисквания за това какво трябва да има птицата, за да бъде кашер, Талмудът ни дава правила, чрез които да разберем това. В днешни дни не можем да твърдим, че имаме достатъчно опит да прилагаме тези правила и затова ядем само видове, които са ядени от поколенията преди нас. Те включват всички видове на познатите пилета (кокошки), познатите домашни патици, гъски, гълъби и др. В някои общности за кашерен се счита и пъдпъдъкът.
Риба:
Тората позволява само риби, които имат перки и люспи. Някои риби имат много малко люспи или губят своите люспи при изваждане от водата, но въпреки това те са разрешени. Всички останали плуващи животни не са кашер. Има стотици видове кашерни риби като: шаран, скумрия, треска, аншоа, херинга, риба, сьомга и др. Рабанутът ще публикува в най-скоро време списък с кашерни риби, които са широко разпространени в България.
Насекоми:
Всички видове насекоми, независимо дали са големи или малки, се считат за НЕ кашерни. Хранителни продукти (дори и зеленчуци) в които има възможност да са нападнати от насекоми трябва да се проверяват, за да се избегне наличието на насекоми в храната.
Колене:
Всички видове бозайници и птици считани за кашерни (както е описано по-горе) трябва да бъдат ритуално заклани. Коленето се извършва от „Шохет”, който предварително е обучен да изпълнява тези функции. Коленето се извършва по начин, по който нервната система на животното бързо спира да работи и по този начин то страда възможно най-малко. Критикуването на метода на еврейското ритуално колене често идва от липсата на познания на самата процедура и на животинската структура. Често тези критики са подтикнати от съвсем различни мотиви от тези за правата на животните, както се твърди.
След заколването на животното, то се проверява от професионалист „бодек”, за това дали то не е имало някакви недостатъци преди коленето. След което определени части от забранените мазнини и нерви се премахват. Това отново е задача изискваща специални умения.
Тъй като в Тората е забранено да се консумира каквато и да е кръв (дори и от кашерни животни), всички заклани животни трябва да преминат през последната стъпка на кашеризиране, наречена „мелиха”. Тя включва измиването на месото, осоляване на цялостната му повърхност и повторно измиване. Черният дроб може да бъде кашеризиран само чрез цялостно печене на огън.
ПРОИЗЛИЗАЩИ ПРОДУКТИ
Бозайници:
Млякото е позволено само, ако е от животни, които са кашерни. Ако спазваме стриктно законите, човек квалифициран да контролира процеса, трябва да присъства на доенето на животните, за да е сигурен, че млякото е от кашерни животни. В много страни може да се разчита на държавния надзор, ако има такъв. За продукти получени от мляко, като масло, кисело мляко, сирене, сладка или кисела сметана и много други, се изисква изработката им да се контролира от обучен за това човек. Той трябва да проверява машините и съоръженията използвани за изработка на продуктите и също така допълнителните съставки, които могат да бъдат добавяни в процеса на производство.
Всеки продукт произлизащ от животни може да се консумира само, ако е от позволените видове.
Риба:
Яйца и хайвер от риба са позволени за консумация само, ако произлизат от кашерни риби. Квалифициран кашерен наблюдател трябва да потвърди от каква риба са произведени тези продукти.
Птици:
Разрешени за консумация са само яйца от кашерни птици. Дори ако яйцето е от кашерна птица, но има кръв по него, то не е годно за консумация от спазващ кашрут. (често срещано при кафявите яйца)
РАЗДЕЛЯНЕ НА МЛЯКО И МЕСО (И КАКВО Е ПАРВЕ?)
Спазването на разделяне на храни, които съдържат мляко от храни, които съдържат месо е основно правило за спазващите кашрут. Кашерната кухня изисква съдовете от определени материали да не се използват за двата вида храни. Поради това някои прибори трябва да съществуват в два комплекта – по един за всеки вид храна (млечна и месна).
Парве продукти са всички продукти, които не съдържат мляко и месо – риба, яйца, зеленчуци, плодове, зърнени храни и др.