Идва месец Нисан. Първият месец в Еврейската година, който е получил важното си значение, заради празника Песах, който се празнува в него. През целия месец Нисан молитвата таханун (молитва за покаяние) се пропуска, тъй като не е в духа на щастливия характер на месеца. Нито може да се казват хвалебствия за починал човек през месец Нисан, поради същата причина. Какво е странното обаче: странното е, че има много месеци в годината, през които се празнуват празници. Месец Тишрей, например, който има цели три празника (Рош Ашана, Йом Кипур и Сукот), но не е заслужил този специален статут на месец, който има празничен характер през цялото време. Защо е така?
Отговорът е, че спасението, което Песах представлява е такава основна идея в създването на Еврейския народ, че трябва да бъде почувствано и помнено всеки ден от месец Нисан, месецът на спасението. Изходът от Египет е исторически факт, който не само се празнува. Той е идея, която евреина постоянно трябва да пази в съзнанието си и която винаги трябва да се чувства във връзка с народността на Еврейския народ.
Не става въпрос толкова за спомнянето на страданието на нашия народ, което той е преживял в страната Египет. Много е важно за нас да мислим и да размишляваме защо Б-г е сметнал, че си струва усилието да ни изведе от могъщия Египет с толкова много чудеса и такава публичност. Б-г не винаги прави нещата толкова открито. Трябва да има причина за това. И тази причина е каквото Еврейския народ ще трябва да прави чрез изпълняване на Б-жиите закони и заповеди. Няма по-подходяща отплата за Б-жиите усилия от това.